Фьодор Достоевски - Престъпление и наказание

— Оставете, оставете вашите подли, долни анекдоти, развратни, долни, сладострастен човече!

— Я го вижте този Шилер, този наш Шилер, този Шилер! Ой va-t-elle la vertu se nicher! 40 40 Къде ли не свива гнездо добродетелта! (фр.) А знаете ли, аз нарочно ще ви разказвам такива неща, за да слушам вашите възклицания. Наслада!

— Има си хас, нима аз не съм смешен сам на себе си в тази минута? — злобно измърмори Расколников.

Свидригайлов се смееше с цяло гърло, най-после извика Филип, плати и взе да става.

— Ех, че съм пиян, assez cause 41 41 Стига — каза той. — Наслада!

— Има си хас да не изпитвате наслада — извика Расколников, като също стана, — нима не е наслада за един изхабен развратник да разказва за такива похождения, имайки предвид някакво чудовищно намерение от същия род, особено при такива обстоятелства и на такъв човек като мене… Това разпалва.

— Е, щом е така — с някакво учудване дори отговори Свидригайлов, като разглеждаше Расколников, — щом е така, значи и вие самият сте циник от класа. Поне имате сериозни данни. Много неща сте способен да разберете, много… впрочем вие можете много да извършите. Но хайде, стига. Искренно съжалявам, че малко време говорих с вас, но няма да ми избягате. Само почакайте…

Свидригайлов излезе от кръчмата. Расколников след него. Свидригайлов обаче не беше много пиян; само за малко го беше ударило в главата и той изтрезняваше с всяка минута. Беше много загрижен за нещо, нещо извънредно важно, и бърчеше вежди. Някакво очакване явно го вълнуваше и безпокоеше. През последните минути той някак изведнъж се промени към Расколников и с всяка минута ставаше все по-груб и насмешлив. Расколников забеляза всичко това и също беше разтревожен. Свидригайлов му стана много подозрителен, той реши да го проследи.

Слязоха на тротоара.

— Вие надясно, аз наляво или май наопаки, само че adieu, mon plaisir 42 42 Довиждане, скъпи мой! (фр.) , до нова щастлива среща!

И той пое вдясно, към Сенния.

Расколников тръгна след него.

— Какво значи това! — извика Свидригайлов, обръщайки се. — Аз казах, струва ми се…

— Това значи, че сега няма да се отделя от вас.

— Какво-о-о?

И двамата се спряха, и двамата около минута се гледаха в мълчалив двубой.

— От всички ваши полупиянски разкази — отсече рязко Расколников, — аз заключих със сигурност, че вие не само не сте се отказали от подлите си замисли срещу моята сестра, но дори сте зает с тях повече от когато и да било. Известно ми е, че тази сутрин сестра ми е получила някакво писмо. Вас през цялото време не ви сдържаше на мястото ви… Да допуснем, че сте могли да намерите между другото някаква съпруга, но това нищо не значи. Аз желая да се убедя лично…

Расколников едва ли сам би могъл да определи какво именно искаше сега и в какво именно желаеше да се убеди лично.

— Така, значи! А искате ли да извикам сега полиция?

— Викай!

Те пак постояха около минута един срещу друг.

Най-после лицето на Свидригайлов се промени. Като се увери, че Расколников не се е изплашил от заканата, той прие изведнъж най-весел и приятелски израз.

— Виж го ти! Аз нарочно не заговорих с вас за вашата работа, въпреки че мене, разбира се, ме измъчва любопитство, фантастична работа. Мислех да оставя за друг път, но вие наистина сте способен и мъртвия да ядосате… Хайде да вървим, само че предварително ще ви кажа: сега само за минутка ще се отбия вкъщи, за да взема пари; после заключвам квартирата, наемам файтон и отивам да прекарам вечерта на Островите. Къде ще вървите с мен?

— Засега ще дойда до квартирата, и то не при вас, а при София Семьоновна, да се извиня, че не бях на погребението.

— Както искате, но София Семьоновна не си е вкъщи. Тя заведе всички деца при една дама, една знатна стара дама, моя някогашна, отдавнашна позната, която ръководи някакви сиропиталища. Аз очаровах тази дама, като й внесох пари и за трите пиленца на Катерина Ивановна, освен това пожертвах още пари и за сиропиталището; накрая й разказах историята на София Семьоновна, дори с всички подробности, без да скривам нищо. Ефектът беше неописуем. Ето защо на София Семьоновна й беше казано да се яви още днеска направо в — ия хотел, където живее, временно, след завръщането си от курорт, моята дама.

— Няма значение, аз все пак ще се отбия.

— Както искате, само че нямам нищо общо с вас; но ми е все едно! Ей сега ще стигнем у дома. Кажете, не съм ли прав: гледате ме подозрително, защото аз самият бях достатъчно деликатен и досега не ви безпокоих с разпитвания… разбирате ли? На вас това ви се е сторило необичайно; хващам се на бас, че е така! Как да бъдеш деликатен човек след това.