Николай Теллалов - Европолис - Битакът

— Аз имам точна информация как трябва да изглежда онова, което ми трябва — похвали се момичето. — Извадих си снимки от евронет и мога да проверя дали опаковката и маркерите са оригинални. Обаче… бих искала да имам човек до себе си. Нали разбираш…

— За подкрепа — кимна Фери. — Става! Така е и по-разумно. Единият се пазари, другият гледа мръсно. Обикновено циганите не тръгват да лъжат групи клиенти, предпочитат по-лесните за измама единаци. Ще си помогнем. Още повече, че можем да си говорим без преводач… А ти… как разбра, че съм унгарец?

Момичето изсумтя, но може би се изсмя късо:

— Че кой би носил значка на „Ференц Варош“?

Фери скоси поглед към ревера на блейзъра си. Хм.

— Да. Наистина. От сектор Будапеща ли си?

— Не, живея в сектор Мюнхен. Баба ми е била унгарка. Майка е българо-унгарка, а баща ми е турко-германец. Затова знам и унгарски, освен немския. Мога да разбирам и български.

— Охо! — вдигна вежди Фери. Не се случваше често да се сблъска с човек, който знае повече от един език. Че и кому е нужно да знае друг етнически говор, освен собствения си? Военните може би, но те ползват евроесперанто версия „Марс“. А в университетите приемът на студенти за филологични специалности е ограничен. Нали Машината превежда без проблеми всичко. Даже има гъзари, които си купуват лингва-очила за четене на чуждоезични текстове. Снобизъм.

— Веднага се досетих, че не си чиста унгарка — леко поизлъга той. — Имаш акцент. Но говориш идеално иначе! — побърза да я увери.

— Ами ти, чист етно ли си?

— Не знам — сви рамене Фери доколкото му позволяваше прегръдката на креслото. — Не съм се интересувал.

— Ха! Не са много такива като теб. Да не си европатриот? — последва въпрос, в който младежът долови намек на презрение. — Човек трябва да си знае произхода и да се бори за културната си идентичност! — добави тя почти назидателно. И вероятно малко предизвикателно.

— Не се интересувам от политика — сухо съобщи той. — Май имам румънски и български елементи в произхода, но наистина това не ме вълнува. Разбира се, симпатизирам на твоята позиция — додаде небрежно. — Гласувам обикновено за партии, които защитават културната идентичност. Без крайните.

— О! — оживи се момичето. — Правилно, крайните само задълбочават проблема. Именно заради тях сме станали зависими от машинните преводи, а това не е хубаво!

— Никак даже — с готовност се съгласи Фери, но не поради споделяне на твърди нео-хуманистични убеждения. — Тъкмо незнаенето на езици дава хляб на циганите да въртят далаверите си, да държат целия черен пазар… — изтъкна той втората причина, която го караше да е съгласен със съседката си. — Не че съм против циганите! — побърза да уточни. — Обаче така те стават един вид негласно привилегировани, що ли…

Благосклонната й усмивка му подсказа, че е на верен път. Секунди след това получи още едно потвърждение, че е налучкал правилния тон в общуването, защото девойката му подаде ръка и се представи:

— Инга Йълдъзбауер, сектор Мюнхен на Европолис.

— Ференц Варош, сектор Трансилванска урбанизирана зона, понастоящем — сектор Виена. Опитвам се да възстановявам студентски права — обясни той, след като видя недоумение по лицето на новата си позната. — Медицината не ми потръгна, ще записвам нещо инженерно…

— Бъзикаш ли ме? — остро попита момичето и посочи с дълъг изящен пръст към значката. — Аз ти казах истинското си име!

Нещо го караше да не противоречи на Инга, но в дадения момент истината имаше предимство пред другите съображения. Фери си позволи да се ухили широко, много широко. Знаеше, че такава усмивка го прави по-чаровен.

Сега вече можеше безболезнено да разсее заблудата й. Никой не обича да някой да му казва директно, че греши.

— НАИСТИНА се казвам Ференц Варош. Затова нося и значката. Иначе не си падам по футбола. То останаха ли читави клубове в Европолис! — възкликна почти искрено. — Наистина НАЦИОНАЛНИ! Във всеки отбор най-малко половината играчи са чужденци. Ето, виж, в това съм краен! — довърши и вирна гордо брадичка.

И заслужи почти възхитен, или поне одобрителен поглед от Инга. Зарадва се, но веднага след това обаче се настрои делово и пак прикри с длан устата си:

— Ти какво носиш за размяна?

— Пощенски марки.

— Ау!… — Фери беше поразен и изпълнен с уважение. — Нещо много скъпо ще вземаш май… Заслужава ли си? Колекциите непрекъснато поскъпват! Даже и по легалния начин може да се изкарат добри пари, филателистите не ползват ли данъчни облекчения?