Николай Теллалов - Небесни рудници

Земяните изостават — отвсякъде.

Двама оператори приказват на чудноватото си „марсианско“ наречие. Говоримата граматика и част от терминологията звучат като на английски, другите думи са славянски, японски, чуват се вметки от други езици, които даже не могат да бъдат разпознати заради произношението.

— Земният ловец следва курс пет-алеф-два.

— Няма да успее, ние сме съвсем близо до критична дистанция.

— А дали… да не му отстъпим? Независим иманяр е все пак, не служител на картел…

— На кого да отстъпим? На някакъв си земянин? Абсурд! Нека си търси друго паве! Пък и вече сме пуснали главния си реактор на пълни обороти, да не искаш да го гасим сега заради тоя… сладур?

Намесва се секторният офицер:

— Първи оператор, правя ви забележка. Подбирайте си думите! Втори, не се впрягайте, правилата за свободен добив на дребни небесни тела са прости — който първи е заел камъчето, негово е… Установихте ли радиовръзка със земния ловец?

— Пратихме повикване, но вероятно не му функционира киберпреводачът, затова повторихме обръщението на стандартен международен език номер четири. Вече комуникираме с него.

— Какво отговори?

— Ругае. Настоява, че плячката е негова.

— Нима е успял да регистрира метеорита? — усмихва се офицерът.

— Не, разбира се. Кога?

— Отговорете така: „Собствеността ви ще признаем само ако акостирате върху обекта“. Той е с малка тяга, няма да стигне метеорита.

— Момент… Пита какво значи „акостиране“. Искаме ли да стъпи с крак върху планетоида? И каза още… — Операторът замлъква за миг. — Е, изразява емоции…

Приближава се капитанът, движи се ловко в условията на микрогравитация. Заради тяга с ниска мощност в отсеците на „Нергала“ няма същинска безтегловност. Сепараторът се прицелва с емитерите на магнитните си мрежи и с дулата на бластерите си към изключителния метален скитник. Офицерът набързо докладва на капитана какво става. Капитанът пренебрежително махва с ръка:

— Потвърдете. Ако успее да кацне и да се разходи по метеорита, ще признаем, че е негов по закон и може да го прави каквото си иска. Но кажете това по-спокойно, сянка от ксенофобия не искам да има… Колко време разполагаме до достигане на дезинтеграционна позиция?

— Под седем часа. Земянинът при форсиране на двигателната си уредба ще може да акостира след най-малко дванайсет.

— Предупредете го, че ако предприеме опит да кацне, ще изложи живота си на риск. Нека внимава да не навлиза в работните сектори на лъчите и полетата на нашия съд. И да не пробва с маневри да застава между нас и метеорита. Правилата на междупланетния кодекс са в наша полза. Всеки арбитражен трибунал ще го осъди за опасна навигация… Какво отвърна?

— Нищо, мой капитан. Само „аха“.

— На какъв език е това?

— От една дума не мога да определя…

— На какъв език комуникирахте досега?

— На СМ-4.

— Анализ на произношението?

— О, да… виноват, мой капитан. Славянски език. Значението на изказването: съгласие, приемане; неопределено несъгласие в смисъл „ще видим тая работа“…

— Хм. Наглеждайте го. За всеки случай нека спасителните совалки бъдат в готовност ако вземе да прави глупости, като например да прикрива „плячката си“ от бластерите ни с корпуса на кораба си…

— Не е възможно да успее да го стори, мой капитан. Когато стане готов за подобна маневра, вече ще сме пристъпили към разрушаване и сепариране на обекта.

— Точно заради това, оператор, точно заради това. Волните ловци от Земята твърде често предприемат безразсъдни действия…

Хронометрите отчитат всяка частица от отлитащото към миналото време, отбелязват секунди, минути, часове. А пък времето си върви независимо от тях, тече като незрима, но осезаема река. Тече наоколо и самото пространство. Кръжат планети около звезди, кръжи и останалият от сътворението им строителен боклук. Въртят се и самите звезди, обикалят общия център на привличане — върти се галактиката. А в един неин периферен ъгъл поглъщачът на метеорити се подготвя да излапа поредната си неодушевена жертва. Трюмовете автоматично ще опаковат разпределената ценна суровина и ще катапултират контейнерите към марсианските техногенни пръстени, в гъмжилото на новото строителство на нов, небивал преди живот. Сепараторът пък ще продължи своя рейд. След сто четирийсет и едно денонощия с „нергала“ ще се скачи космокруизър. Ще вземе част от екипажа, ще я замести с новата смяна, а отработилият срока си екип ще се запъти към вкъщи. Домовете на повечето се намират по склоновете на най-големия каньон в Слънчевата система — Валес Маринерис, други обитават околностите на най-високата в същата планетна система планина — Олипм. Вкъщи. Където ги обичат и чакат. Любимото пристанище на всеки космоматрос…