Мери Мартин - Старлет

— Е, не забравяй и момичетата на Розалия — каза Алек, като не можа да устои на изкушението да й нанесе лек удар под кръста.

— О, не ми напомняй за обидата, която нашата госпожица ми нанесе. Можеш ли да си представиш, да ме сравнява с проститутките!

Алек прекоси стаята и седна до нея на дивана. Опря чашата на ръба на красиво изработената и пищно украсена с резба облегалка. После погали пълните й гърди.

— Ти, разбира се, си много по-хубава от която и да било от тях. И несъмнено притежаваш същия талант в леглото, макар че аз нямам преки наблюдения върху уменията им.

Очите на Касондрия светнаха собственически, когато прокара пръсти по тънката извивка на брадичката на заварения си син.

Тъй я хвана през кръста и я притегли към себе си.

— Е, Кас, защо да мисля за други, когато ти ми стопляш леглото? И като стана дума за легло, не би ли желала да се присъединиш към мен по време на сиестата, за което вече разговаряхме?

— Сигурен ли си, че мислиш да си поспиш?

— Накрая — отвърна й той с многозначителна усмивка.

Алек стана и й помогна да се изправи. Тъкмо се канеха да се оттеглят в спалнята — вече правеха това, без да се крият, — когато на вратата се почука.

Касондрия му хвърли въпросителен поглед:

— Очакваш ли посещение?

— Вероятно е някой от хората ни — каза той и остави чашата си в очакване слугата да въведе в стаята онзи, който бе почукал на вратата.

Няколко секунди по-късно в стаята влезе Марти Никълъс, човекът, когото бяха наели.

— Казахте да ви известим, ако чуем за Маккалистър — каза той на Алек, а после се обърна към Касондрия. — Госпожо!

Кас кимна царствено с глава в отговор на поздрава му, после стана и отиде до прозореца, за да покаже умело безразличието си към новините, които той носеше.

— Е? — попита кратко Алек, ядосан от вниманието, което Марти обръщаше на мащехата му.

— Отначало си мислехме, че няма да научим нищо, но после бяхме приятно изненадани. Един от хората ни току-що се върнал от екзекуцията на Матюс. Май сме открили златна жила. Видял Маккалистър там. Това ме заинтригува и аз отидох в ранчото на баща му.

— Там ли беше?

Каубоят не обичаше да го пришпорват. Продължи бавно и сладкодумно да разказва:

— Подкарах коня си нататък и когато стигнах, слязох важно и отидох до вратата. Отвори ми някакъв стар глупак и аз му казах, че работя в съседното ранчо. Рекох, че съм яздил наоколо и тъй като съм видял кон, съм се върнал да видя дали някой чужд човек не е влязъл вътре.

— О, за Бога! — каза Касондрия нетърпеливо. Вече се бе отказала да се преструва, че не слуша. — Кой беше?

— Е, госпожо, там с работата, че не съм сигурен. Човекът каза, че познава Деър Маккалистър, но сега не го е виждал тъдява. Като че ли не искаше да каже повече.

— Вярваш ли му? — попита Касондрия.

— Така мисля. Не видях никой в ранчото. Но този човек мислеше, че убиецът ще се появи на погребението на баща си.

Алек и Касондрия се спогледаха тревожно, но Алек се съвзе бързо и отведе мъжа до вратата.

— Добре свършена работа. Продължавай да наблюдаваш. Пак се обади, ако се появи Маккалистър или ако забележиш нещо съмнително.

Като се върна, той застана по средата на стаята и прокара ръка през косата си.

— Не ми звучи добре.

— Защо? Да не мислиш, че Деър Маккалистър смята да окачи пушките си и да се укроти? — попита тя.

— Напротив, Кас. Мисля, че той ще направи точно обратното и именно това ме тревожи, като имам предвид нашето малко участие в цялата работа.

— Не нашето участие, мили, а твоето. Ти изплаши стария Маккалистър до смърт с малките си мръсни гадинки, които държиш като любими животни — каза тя натъртено. — Аз исках да го ухажвам и така да го омагьосам, че да го накарам да се раздели със земята си. Но не! Ти не искаше да чакаш толкова дълго — изгледа го тя ядосано и многозначително. — Сега се намираме в малко опасно положение. Но ако стоиш настрани и ми разрешиш да се заема с младия Маккалистър, мисля, че в крайна сметка с него ще стигнем до взаимно съгласие, което и за двама ни ще бъде добре.

— Предполагам, че не бива да питам какво имаш предвид.

Касондрия се изсмя и се приближи до него в средата на богато обзаведената стая. Повдигна ръка и я сложи върху гърдите си, докато отмяташе глава, за да се усмихне престорено.

— Това ще бъде само една кратка комедия, мили. Той е отсъствал дълго. Сигурна съм, че няма да реши да се установи тук. Особено ако репутацията, която има тук, отговаря на истината. Какво ще търси един професионален убиец в ранчо? Не, мисля, че няма за какво да се притесняваме. Всъщност, така може би е по-добре за нас. Ако се появи, може да успеем да уредим всичко за една-две седмици.