Мери Мартин - Старлет

1860, Санта Фе, Ню Мексико

— Никой друг не може да се люби като теб — въздъхна кестенявата жена, докато се отдаваше на пламенните ласки на мъжа. Опитните му ръце и устните му я влудяваха. Сладостна лудост. Да, това предлагаше той — изтънчено сексуално удоволствие, каквото тя никога преди не бе изпитвала. Бе рискувала доброволно всичко, за да прекара тази нощ в прегръдките му, и искаше утрото никога да не настъпи.

Изведнъж сърцераздирателен детски вик сложи край на ласките им и пресече рязко любовната им страст. Жената тихо изруга:

— Да върви по дяволите!

Мъжът отдели устните си от голата й матова гръд. Едно мускулче на лицето му трепна леко.

— Като че ли партито приключи, скъпа — измърмори той и ръцете му се отдръпнаха от тялото й.

Касондрия Тримейн му хвърли гневен поглед. Очите й яростно засвяткаха, когато забеляза присмехулните пламъчета, проблясващи под миглите му. Тя отново изруга тихо. Дългите й пръсти с лакирани нокти затърсиха в мрака ключа на нощната лампа. Пълните й устни, доскоро тръпнещи от удоволствие, сега бяха опънати гневно.

— Чудя се какво й става сега. Не може една нощ поне да спи до сутринта! Нямам нито минута спокойствие.

— Стига си мърморила, Кас — каза тъмнокосият мъж. — Тя все пак е дете. Нищо няма да ти стане, ако от време на време се грижиш за нея като майка — той се облегна на възглавницата. — Хайде, върви, докато не е събудила всички.

Смехът на Касондрия звънна като кристал.

— Лесно ти е да говориш, любовнико. Не трябва да се занимаваш по двадесет и четири часа от денонощието с нея. — Като каза това, тя не издържа повече, наведе се и целуна устните му с дълга, влажна целувка. — А може би точно сега не съм особено майчински настроена.

— Кога ли изобщо си? — измърмори той. — Хайде де, тръгвай вече. Не бива да се бавиш толкова.

Тя се вгледа в пламенните му черни очи и го попита нежно и умолително:

— Няма да си тръгнеш, преди да се върна, нали?

Той се засмя дрезгаво, отметна завивките и откри гъвкавото си, загоряло тяло, покрито с яки, потрепващи мускули. Видя как прикованият й в него поглед потъмня и усети, че се възбужда.

— Мислиш ли, че бързам да си ходя? — попита той.

Искрящите й очи се плъзнаха по голата му бронзова плът и се спряха на онази част от тялото, която я даряваше с такова огромно удоволствие.

— Ти наистина си страшно възбуждащ мъж и аз много обичам да те докосвам тук… и тук… — мъркаше тя с приглушен глас, а пръстите й пърхаха леко по тялото му, по твърдия корем, после се спуснаха по-надолу… — но най-много… тук.

— Ти си една малка разгонена кучка, Кас — думите му не прозвучаха грубо, а дишането му ставаше все по-бързо, докато тя възбуждаше страстта му.

— Да, такава съм — отвърна тя. — Не го забравяй. Никога.

Не му каза, че ако той забрави това, тя сигурно ще умре. Той бе единствената причина сутрин да отваря очи и през целия ден да чака с нетърпение нощта. Тогава той идваше при нея. Караше я да се чувства млада, привлекателна и красива, да забрави, че старостта е неизбежна и че бръчките около очите й стават все повече. Не искаше да мисли, че е на двадесет и девет и че скоро ще стане на тридесет. Не беше стара, в никакъв случай. Но не и в сравнение с него.

Той току-що бе навършил двадесет и една, но младостта му не пречеше на мъжкия му чар. На тези години той знаеше как да задоволи една жена много по-добре от други мъже, два пъти по-възрастни от него. Но издръжливостта му най-много възхищаваше Касондрия. Той бе по-як и от бик — най-подходящата компания за дългите и самотни нощи на една жена, изгаряща от любовна страст. Касондрия ужасно искаше да се любят още веднъж. Устните й въпросително се разтвориха, но въпреки всичките й усилия той поклати отрицателно глава. Очите й отчаяно потърсиха неговите:

— Моля те! Знаеш, че няма да те накарам да съжаляваш.

— После, Кас — твърдо каза той. — Първо задълженията, а после удоволствията.

Тя въздъхна.

— Хм. Колко жалко.

Усмихна се кокетно, наведе глава и го целуна по онова място, което щеше да помни най-дълго.

Той погали голото й бедро и продължи със сръчни пръсти навътре между краката й. После се отдръпна и я остави задъхана и задоволена.

— Тази игра е сладка, когато се играе от двама души — каза той, като още веднъж я отблъсна леко от себе си. — Но не се тревожи. Тук има още от това, което получи сега… но след като се погрижиш за детето, както ти казах.