Мери Мартин - Старлет

След това шумно я потупа по кръглия задник, давайки й ясен знак, че първата им игра е завършила.

— Хайде, Кас, изчезвай, преди момиченцето да е тръгнало да те търси и да е видяло кой спинка в леглото на милата му мащеха винаги когато татко се напие и сдаде багажа.

— Да, да. Добре. Вече го каза достатъчно ясно — отвърна троснато тя и стана от леглото с измъчена въздишка, навлече червената си копринена роба, завърза колана й и излезе от стаята с намусено лице.

До гуша й бе дошло да се промъква в мрака, да краде кратките мигове любовни удоволствия с него и да го изпраща с поглед, когато още с първите проблясъци на зората той се измъкваше от къщата. Но от всичко най-неприятна й бе мисълта, че пред нея се изправяше още един отвратителен ден, още един час, дори още една минута с онзи пияница, мъжа й, и с лигавото му заешко съешаване. Не, след тази вечер щяха да се случат някои неща. Тя непременно щеше да се погрижи за това.

Малкото момиченце се бе събудило от отчаяните викове за помощ на баща й. Старлет Тримейн веднага разбра, че тук става нещо страшно.

— Татко! Татко! Какво става?

Старлет потърка очите си с ръце, за да прогони съня, и скочи в леглото. Не можеше да разбере защо сърцето й толкова силно бие от ужас. Страшно много искаше да се притече на помощ на баща си. Знаеше, че сега, повече от всеки друг път, той се нуждае от нея. Но спалнята му бе чак в западното крило на къщата. Трябваше дълго да върви сама в тъмното, а там щяха да я следят те. Почувства се като уловена в капан и започна да се задушава от страх. Беше абсолютно сигурна, че щом излезе от стаята, ще види нещо страшно и зловещо — то я чакаше в мрака, за да я накаже жестоко.

Касондрия стигна до спалнята на заварената си дъщеря, отвори вратата и цялото й тяло се стегна в очакване на неприятната сцена.

— Какво, за Бога, има Старлет? — изсъска тя, когато детето я погледна с големите си сини очи.

— Какво те уплаши толкова? От бурята ли те е страх?

Най-после момиченцето възвърна гласа си и захлипа:

— Татко… искам татко, а не теб, Касондрия.

— Аха! Този път няма да ти угодя, детенце. Той спи дълбоко и нямам намерение да го будя — отвърна Касондрия и я изгледа вбесено.

Бузите на седемгодишната Старлет Тримейн почервеняха от гняв.

— Не, не спи! Чух, че извика. Гласът му беше като на много болен човек. Моля те! Не може ли само да погледнем дали е добре?

Търпението на Касондрия се изчерпа. Едва потисна една ругатня. Насили се гласът й да звучи спокойно, но строго:

— Не, не може. Той е голям човек и може чудесно да се грижи за себе си.

Тя изгледа момиченцето многозначително и продължи:

— Ще видиш, че на сутринта всичко ще бъде наред.

Но Старлет не искаше да се успокои.

— Няма да заспя, преди да видя, че татко се чувства добре — тросна се детето.

— Не съм виждала човек с такова буйно въображение! — извика Касондрия и очите й потъмняха. — Сънувала си нещо страшно и си се събудила с мисълта, че краят на света ей сега ще настъпи. Омръзнало ми е до смърт да се съобразявам с теб. Този път няма да стане това, което искаш, малка госпожичке! Лягай и заспивай, защото… Разбра ли ме добре?

Премрежените очи с цвят на аквамарин потъмняха и се кръстосаха с бляскащите златистозелени очи на Касондрия.

— Няма! Няма! — упорстваше момиченцето, издало напред брадичката си, ядосано, че най-съкровените му чувства бяха засегнати.

Светлорусата коса на момиченцето блестеше на светлината и приличаше на сребърни лунни лъчи.

— И ако не ми разрешиш да видя татко, ще му кажа какво видях онзи ден и той ще те намрази, Касондрия, много ще те намрази — заплаши я смело детето.

— Така ли? — с провлачен глас попита Касондрия. Детето бе привлякло цялото й внимание. — И какво по-точно би искала да му кажеш, госпожичке? — надвеси се тя над нея.

Старлет веднага усети, че бе направила ужасна грешка.

— Нищо — заекна тя. — Наистина, нищо не съм видяла.

Все още усещаше как погледът на мащехата й я пронизва. Дори още по-лошо — долавяше надигащата се у нея враждебност. Би искала Касондрия да не я мрази толкова, но много отдавна вече тя не й се подчиняваше. Касондрия почти никога не се усмихваше — само когато искаше да получи нещо от баща й. Всички говореха, че тази жена ще го доведе до просяшка тояга с прахосничеството си. Независимо какво точно значеше това, Старлет със сигурност знаеше, че напоследък не живееха щастливо. Касондрия непрекъснато мъмреше слугите. А те бяха много верни и привързани, преди Касондрия да дойде в дома им. Сега от тях се изискваше да стъпват на пръсти и на секундата да изпълняват прищевките й.