Мери Мартин - Старлет

Горделивата жена мигновено се успокои от тона на заварения си син. Като примигваше кокетно с дългите си мигли, нещо, на което Старлет би се изсмяла, ако не беше толкова ядосана, тя посочи към един топ червен сатен.

— Нуждая се от рокля от това и от още една от онова божествено зелено. Исках нещо бяло, но всичко, което Хилда ми показа, бе твърде обикновено. Нямаш ли някаква бяла тафта?

Старлет въздъхна. Обикновено би изтъкнала, че червеното няма да отива на огнения цвят на косата й, но в случая с Касондрия това въобще нямаше да помогне. Освен това какво я интересуваше, че поради отвратителния си вкус мащехата й щеше да изглежда като истинска проститутка, каквато — въпреки големите й претенции — всъщност си беше.

— Повечето ми клиентки са съпруги на обикновени отрудени фермери скотовъдци, Касондрия. Те малко се нуждаят от тафти. — Тя не издържа и след малко злобно добави: — Купувам по-фини тъкани само за момичетата на Розалия.

„Това й затвори устата“ — помисли си злобно Старлет, въпреки че силният одобрителен смях на брат й я раздразни. Нямаше за цел да го забавлява. Погледна злобно към него, взе тежкия топ зелен муселин и го отнесе на една маса, за да отреже от него.

— Колко ярда искаш?

— Откъде да знам? Ти си шивачката.

Двамата останаха още час в магазина, докато Старлет измери пищните пропорции на мащехата си и изслуша изискванията й относно дрехите, които трябваше да й ушият. Когато най-после си тръгнаха, Старлет се отпусна на един стол. Защо винаги им разрешаваше да я разстройват толкова много. Знаеше какво целяха. Боже мили, но тя по-скоро трябваше да им бъде благодарна. Те бяха причината да се роди идеята за Рейвън.

Облегна глава на ръката си и се усмихна. Идеята да ги удостои с едно посещение в ролята на Рейвън й се стори страшно забавна. Разбира се, нямаше да го направи никога. Тайната на Рейвън беше твърде важна, за да рискува те да я разкрият, но все пак й беше приятно да си го представи.

После се намръщи. Те бяха причина, и то каква! Особено Алек! Ако не бяха всичките му гадни номера, които й погаждаше, когато беше дете, никога нямаше да се научи да се защитава.

Рейвън се роди от отчаяната необходимост да направи пространството в дома си и около него по-сигурно за живот за хората, които обичаше. Старлет бе загубила баща си съвсем малка и още помнеше добре ужаса и безпомощността, които изпита в нощта, когато той умря. Помнеше как беше викал някой да му помогне. През онази нощ тя твърде много се бе страхувала от онова, което можеше да й се случи в тъмнината, и не бе посмяла да излезе от стаята си. Беше се покрила през глава със завивката си и бе плакала, докато виковете му утихнаха. Е, вече не се криеше. Рейвън не се страхуваше да застане лице в лице с опасностите и смъртта.

Беше се научила да играе безупречно ролята на черния отмъстител. Знаеше да язди и да стреля като всеки мъж и вече можеше да се закълне, че няма такъв, който да е способен да я изплаши. Но най-страшното й оръжие бе волският камшик — сама си го беше избрала и го владееше до съвършенство. Върху лицето й отново се появи доволна усмивка, когато си помисли, че той е горе в стаята й. Помисли си колко весело би било да види как дебелата физиономия на Касондрия и напереният фасон на брат й ще се смачкат, ако можеха да видят как свисти с камшика. И всичко това само защото безпомощното малко момиченце, останало сираче, бе захвърлено на тяхното милосърдие и принудено да намери кураж да се защитава само, най-вече от тях.

Докато разтриваше схванатия си гръб и натъртените си от ездата хълбоци, Старлет отново се сети за Уейд Матюс. Несъмнено той отдавна се бе срещнал с дявола. Помисли си, че може би трябваше да го помоли да вдигне наздравица за брат й по време на първата си вечеря със Сатаната.

В същия момент Алек вдигаше тост за сестра си:

— За нашата очарователна Старлет — каза той, като вдигна чашата си по посока на града. — Дано нежните й пръсти не се уморят и разранят, докато шие новите ти рокли.

Касондрия се засмя.

— Тя е едно вироглаво зверче. Ами да, държи се така, сякаш тя е тази, която ми прави услуга, като приема поръчката ми. Би трябвало да ми е благодарна, че й давам възможност да печели. Много лесно бих могла да отида в Санта Фе и да си поръчам рокли, които несъмнено щяха да бъдат по-красиви и по-подходящи за дама като мен, а не като тези парцали, които тя майстори. Господ ми е свидетел, че от тези стари повлекани наоколо търговията й няма да процъфти и тя сигурно щеше да умре от глад, ако не бях аз.