Мери Мартин - Старлет

Бяха пристигнали в планинското убежище преди мръкнало. Сега бе девет часът. В камината гореше огън. Единствената светлина в стаята идваше от него. Деър Маккалистър се бе облегнал на лакътя си върху пухкавата хермелинова наметка, подарък от Нощния Сокол. Беше свалил ризата си. Устните му се бяха извили в загадъчна извивка, докато чакаше Старлет. Тя се появи изведнъж, напълно безшумно. Светлината на камината очертаваше изкусителните й форми. Бе сресала косата си, която свободно падаше и покриваше нежните й рамене, и носеше съвсем обикновена нощница с цвят на слонова кост, под която голата й красота изпъкваше като гладък алабастър. За момент Деър си спомни, че не беше я видял, нито чул да прекосява стаята, но след толкова невероятни преживявания с нея това не го изненада. Тя като че ли по своя воля идваше и си отиваше, променяше се, ставаше нова жена, съвсем различна от онази, която бе държал в прегръдките си само преди една нощ.

Независимо че го учудваше, това винаги разпалваше в него буен огън и той се чувстваше опиянен от страст.

Деър протегна ръка:

— Ела да легнеш до мен — каза той. — Бъди моя любов, скъпа моя Старлет.

Тя като че ли се поколеба. Гледаше го изпитателно.

— Първо трябва да ти кажа нещо. Тази нощ ние трябва да разкрием тайните си, Деър.

— Съгласен съм — отвърна меко той и я привлече в прегръдките си.

Тя се плъзна безшумно като дива котка и бавно коленичи до него на постелката.

— Ти си моят живот. Единственият мъж, с когото бих споделила всяко свое тайно желание.

— Много възбуждаш любопитството ми, скъпа — прошепна той и я притегли в извивката на ръката си. — Но каквото и да направиш, няма да ме изненадаш.

— Така ли? — попита тя дрезгаво и зъбите й леко притиснаха крайчеца на ухото му.

— Да — въздъхна той.

— Трябва да ти кажа, че се чувствам много притеснена от това признание.

Той промъкна пръст под презрамката на нощницата й и я свали от рамото й:

— Кажи какво има, мила.

Тя зарови лице в рамото му и си пое дъх, за да се успокои.

— Може би не съм точно жената, за която ме мислиш, Деър — каза тя.

Той повдигна едната си вежда и въздъхна с фалшиво разочарование.

— Ако го знаех, нямаше да се оженя за теб.

Тя се отдръпна и изгледа мургавото му лице.

— Не се шегувай с това!

Със сръчни и уверени движения Деър смъкна нощницата от прекрасното й тяло и нежно я положи върху меката постелка.

— Много съм разтревожен, моя красавице. Не съм те молил да ми бъдеш жена, за да ми готвиш и да ми шиеш дрехи. Точно обратното — изразът на очите му бе непроницаем, но гласът му я опияняваше. Ръцете му лениво започнаха да проучват нежните й форми. Когато се опита да се противопостави, той сложи пръст на устните й. — Сега мълчи. Това е нашият меден месец и трябва да се постараем да запомним тази нощ. Затвори очи. Не ги отваряй повече. Да се оставим във властта на магията, Старлет.

Очите й трепнаха и се затвориха в очакване на горещите му ласки.

Изведнъж тя усети възбуждащото докосване на кожата му до голото си тяло. Чу го да казва дрезгаво:

— Рейвън, разреши ми да те науча и на това, което още не знаеш за този камшик, така майсторски овладян от теб.

Тя разтвори широко очи.

— Деър, ти знаеш! — въздъхна тя развълнувано.

— Не е нужно да ми обясняваш — каза й той нежно. — Обичам те, защото ти си най-вълнуващата жена, която някога съм срещал. Не се променяй никога, защото те обожавам такава, каквато си.

Деър се наведе над нея и я целуна дълго и страстно. Знаеше, че ще обича тази дива, тайнствена жена до края на света.

През остатъка от нощта Рейвън научи такива фантастични неща, каквито никога не си бе представяла.

Кожените върви на камшика бяха като сладостен любовен шепот. Те се увиваха около телата им, докато се любеха в забрава — до първите проблясъци на зората.

© 1993 Мери Мартин

Mary Martin

Desire’s Embrace, 1993

Сканиране: ???

Разпознаване и начална редакция: Xesiona, 2009

Редакция: maskara, 2009

Издание:

Мери Мартин. Старлет

ИК „Евразия“

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/15542]

Последна редакция: 2010-02-17 16:00:00

Широкопола мека шапка.

Скотовъдци (исп.).

Любима (исп.). — Б.пр.

Момиче (исп.) — Б.пр.