Мери Мартин - Старлет

Тя бавно смъкна черната кърпа от лицето си, после свали с рязко движение шапката си и остави сребристорусата си грива от копринени кичури да обгърне раменете й.

— Жена! Кучка! — изпсува Уейд.

— Исках да ти пожелая да стигнеш бързо в ада, Матюс — каза тя тихо, но думите й прозвучаха още по-смразяващо поради спокойствието, с което бяха изречени.

Беше получила отговора, който очакваше. Видя изненадата и унижението му. От нотката в гласа му разбра, че е стигнал до прозрението, че е уязвим. Но след миг от всичко това не бе останала и следа. Хладнокръвният убиец отметна глава и се засмя:

— По дяволите, лейди! Ако знаех, че си кобилка, и то… страхотно красива, може би щяхме да се позабавляваме малко, докато ме водеше насам.

Тя не можа да не потрепери от отвращение при забележката му, но го предупреди със суров глас:

— По-добре мисли за бесилото, което ти приготвят, а не за това какво е можело да стане, Матюс.

— Ха! Ти трябва повече да се тревожиш, млада госпожице. Чух, че дяволът пускал приятелите си да се оправят с длъжниците си. Ако наистина е така, ти ще си първата, която ще намеря.

Рейвън ядно тръсна глава заради пропиляното си време, смуши коня и нахлупи шапката си. Посещението й беше безсмислено. Уейд Матюс бе закоравял до дъното на душата си. Поне бе научила нещо. Отсега нататък Рейвън щеше да върши само своята работа, а спасението на душата щеше да оставя на свещениците. Смуши Миднайт в хълбоците и препусна към Текила Бенд и към дома си. Боже мой, хубаво бе, че се връща към ежедневието си на шивачка. Поне за малко, надяваше се тя, Рейвън можеше да си почине.

Старлет бе уморена до смърт, но завърза косата си с ярка жълта панделка и тръгна към стълбите, които щяха да я върнат към живота й в магазина за дрехи. Не беше стигнала и до средата, когато чу гласа на мащехата си. Старлет понечи да се върне, но си помисли, че Касондрия няма да си тръгне, преди да я види. Въздъхна дълбоко и продължи решително надолу. Настроението й още повече се развали, като забеляза, че брат й Алек също я очакваше в магазина. Сложи си едно подобие на усмивка на устата и влезе в стаята.

— Добро утро! — каза Старлет много по-ентусиазирано, отколкото се чувстваше. — Какво ви води в града днес? Мислех, че от развлеченията ви в хасиендата не ви остава време да ме посетите.

— Да не сме малко нервни тази сутрин, мила сестричке? — попита Алек и изви устните си в подигравателна усмивка.

— Ни най-малко. Само сме малко разочаровани, че денят има такова лошо начало — отвърна Старлет многозначително.

— Струва ми се, че на сестра ми не й е приятно да ни види — каза Алек на леля си Хилда, която заедно със Старлет притежаваше магазина за дрехи.

Дребната закръглена женичка издаде някакъв гърлен звук, който по-добре от каквито и да било думи изрази неудоволствието й, и изчезна в дъното на магазина.

— Много съм изненадана, че едва сега слизаш в магазина, Старлет — каза Касондрия. — Вече е почти обяд. Нима дамите, които разчитат на услугите ти, ти разрешават да идваш, когато пожелаеш?

Старлет я изгледа с присвити очи, но тонът й остана мек.

— Хуанита и Хилда са винаги в магазина, когато нещо ме задържа горе.

— Или извън града — каза Алек, вперил в нея черните си очи. — Бяхме тук преди няколко дни, Старлет. Хилда ни каза, че отсъстваш. Ти като че ли все по-често напускаш Текила Бенд напоследък. Нима толкова добре върви търговията ти, та се налага толкова много да пътуваш. Това несъмнено е свързано с шиенето ти, нали?

Старлет не обърна внимание на въпроса му.

— Какво желаете? — попита тя. — Както каза Касондрия, вече е обяд и аз имам много работа.

— Реших да си ушия няколко рокли — каза Касондрия, като вдигна величествено глава, с което искаше да напомни на Старлет, а тя никога не пропускаше да стори това, че доведената й дъщеря за нея е само още една прислужница, длъжна да се грижи за нуждите й.

Старлет спокойно огледа пищните форми на мащехата си и вдигна поглед към суровото й лице.

— Ах, да. Ясно защо са ти нужни нови дрехи. Май малко си понапълняла, Касондрия.

Лицето на жената, което обикновено имаше леко матов тен, сега почервеня от явната обида. Златистозелените й очи засвяткаха.

— Ах, ти, малка…

— Хайде, Касондрия. Не й позволявай да те разстройва. Тя е тук, за да те обслужи. Просто й покажи платовете, които си е избрала, уточни моделите, които имаше предвид, и тръгваме за хасиендата. Сигурен съм, че би желала да си починеш по време на следобедната сиеста.