Мери Мартин - Старлет

Той определено не изглеждаше като човек, чиято единствена цел в живота бе да убива хладнокръвно. Но те знаеха, че понякога видът лъже. Поне се надяваха тайно, че в този случай е така. Черните очи на Рита Гилермо бяха потъмнели още повече от съмнение.

— Не зная, искам да кажа, че този човек ми прилича повече на картоиграч, отколкото на наемен убиец.

Разочарованието им стана още по-голямо, когато го видяха как поздрави с любезно повдигане на шапката си една млада жена, която мина край него, повела няколко хлапета със себе си. А когато малкото й момиченце изпусна парцалената си кукла, той изостави дамата си и отиде при него, наведе се и я постави в ръцете на детето. После му се усмихна нежно и го погали по главичката.

— Небеса! Той, изглежда, е и възпитан и има добро сърце — потресено измърмори Ребека.

Публиката в шивачницата го гледа мълчаливо известно време. Сега дори и Лора бе започнала да се разколебава.

— Е… може, все пак, и да греша — призна тя глуповато.

Жените продължиха да гледат след него. Ентусиазмът им се бе поохладил. Мъжът се изправи, пожела приятен ден на майката и на децата и отмина надолу. Точно тогава един порив на сухия вятър отметна палтото му от здравото му мускулесто тяло и откри тайната награда. Жените до витрината на шивачницата замръзнаха при вида на револвера, който висеше на дясното му бедро.

Строгата физиономия на Лора още веднъж се оживи.

— Казах ви, че е той — тя се извърна и потърси с поглед Старлет. Като видя, че е спряла да шие и се е изправила до тезгяха, Лора я повика: — Старлет, ела и ти! Той не може да разбере, че го гледаме.

Те мълчаливо размениха погледи и Лора се засмя:

— Трябваше да се досетя, че ти не би се интересувала. Той всъщност е доста красив. Красотата му е малко… първична, но съм чувала, че някои жени намират това за привлекателно. Разбира се, ти и след милион години няма да си от тях, нали?

Бузите на Старлет поруменяха от тези думи, но в следващия миг кръвта й се смръзна, когато чу, че Ребека възкликна:

— Божичко! Той идва насам, Старлет!

Думите й разклатиха самообладанието на Старлет. Тя се олюля и при това движение събори кутийката с перлени копчета, които още не беше прибрала, и ги разпиля по пода, но дори не забеляза това. За един миг се озова до витрината, забравила предишната си сдържаност. Не можа да си поеме въздух, когато надникна зад завесата и видя, че той наистина крачеше към магазина. Беше вече толкова близо, че тя чуваше звънтенето на сребърните му шпори и лекото потракване на токовете на ботушите му по дървените греди на тротоара. Изведнъж той като че ли усети, че тя го гледа, и очите им за малко не се срещнаха. Старлет потрепери, като че ли той отново бе погалил най-интимното място на тялото й. С изненада отбеляза, че няма нищо смразяващо в очите, които като че ли се забиваха в нейните. Те бяха особено светлозелени със златисти точици и кръгове около тях, като горски извор, целунат от лятното слънце. Тя не пропусна да види, че в погледа му се спотайва следа от тъга и болка. В очите му гореше див, тайнствен плам, който накара сърцето й да се вледени от страх. Това бяха очи, видели много, и то неща, които щяха да я накарат да трепери, бе убедена в това. Запита се на колко ли години беше. Тридесет и три, тридесет и пет! Убиваше с лекота и несъмнено бе по-бърз от мнозина други, защото за наемен убиец бе доста стар — повечето от тях умираха още на младини, и то от жестока смърт.

Старлет продължи да го разглежда. Мислеше си, че плътната завеса, надиплена на прозореца на витрината, я скрива добре. Дори и да искаше, тя знаеше, че не би се отдръпнала. Беше видяла достатъчно скитащи се каубои и закоравели вакерос. 2 2 Скотовъдци (исп.). Повечето от тях бяха попаднали в затвора за нарушаване на обществения ред, тъй като бяха стреляли в бара. Но те не бяха убийци, а просто гуляйджии.

Този мъж беше наемник до мозъка на костите си. Говореше се, че убива, без изобщо да са го предизвикали, че ръцете и душата му са покрити с кръвта на безброй жертви, застреляни от него.

Да, той щеше да превърне в ад живота на града. Старлет не се съмняваше ни най-малко. Това я върна към действителността. Тя превъзмогна обзелата я паника и нареди на Ребека, която бе най-близо до вратата:

— Бързо, заключи!

Момичето хвана с треперещи ръце ключа. То дишаше тежко от вълнение.

— За Бога, побързай! — извика й Старлет.

— Бързам! — изпищя тя.

Твърде късно. Кракът вече бе стъпил на прага. Сребърните шпори иззвънтяха. Старлет замръзна. Топката на бравата бавно се завъртя.