Мери Мартин - Старлет

— Няма нужда да ми благодариш, Хуанита. Нима не помниш, че сме приятелки. Ти и без това правиш много за мен, като ми помагаш в магазина. Аз наистина не зная как бих се справила с работата без помощта ти.

Старлет чу, че звънецът на вратата издрънча.

— Като стана дума за това… мисля, че е време да започваме.

— Винаги, когато кажете, съм готова — бодро отвърна Хуанита.

През останалата част от деня работиха бясно, без секунда почивка. Жените пристигаха една след друга цяла сутрин, а също и следобед. Старлет и Хуанита не повдигаха нито за миг глава, за да могат да изпълнят всичките поръчки.

Тъй като не се страхуваше от работа, Старлет не се оплакваше от дългите часове, прекарани в магазина. Тя бе висока, слаба, грациозна и винаги елегантна. Носеше светлорусата си коса скромно, но изискано. Винаги се усмихваше на всички. Изразителните й очи блестяха, жадни за живот. Очертани от гъсти черни мигли, очите й бяха с цвят на тюркоаз. Те бяха най-красивото нещо, което притежаваше.

Тя не отричаше, че е хубава. С готовност обаче признаваше, че има други, много по-красиви и с много повече поклонници от нея. Рядко излизаше с някого на обществени места, освен с Джейк, а напоследък бе започнала да избягва да излиза и с него. Ако имаше нещо, което Старлет обичаше, това бе работата й. От първия ден, в който отвориха магазина, тя се отдаде само на неговото процъфтяване. Поръчваше лично всички тъкани, а също така измисляше и модели, като използваше въображението си и не разчиташе на други кройки. Роклите й веднага се продаваха.

Лелята на Старлет, Хилда, пълна и весела матрона, работеше с не по-малко усърдие и винаги бе редом с нея, но в началото на седмицата я бяха извикали в Санта Фе, за да се грижи за болната си сестра, и не я очакваха до няколко дни. Тъй като бяха в намален състав, а още десетина жени чакаха за проба, Старлет се радваше, че никоя не дава признаци на недоволство, а всички изглеждаха доволни от това, че поне за малко могат да се отпуснат и да разменят клюки с приятелките си.

Старлет прибра един немирен кичур, паднал на нежната й буза, и продължи да набожда една розова панделка по края на роклята на Лора Мийкър. Диплите на полата и бухналите ръкави с малки кадифени панделки щяха да прикриват широките й бедра, точно както бе предвидила. Повечето й клиентки никога нямаше да разберат тънкото умение на Старлет да ги прави да изглеждат възможно най-елегантни. Това не й пречеше да се старае и да е доволна от резултатите от работата си.

Тя знаеше, че повечето й клиентки имат големи семейства и много деца на ръцете си. Съпрузите им нямаха време да ги отменят. Беше помислила, че ще бъде хубаво, ако в магазина има един кът, далеч от шума на колите по улицата и от хорската глъчка. Там дамите биха могли да седят и да чакат реда си. И тя бе пригодила едно помещение за тази цел. Дамите бяха възхитени и изпълнени с признателност. От това магазинът получи още по-голяма клиентела. Толкова голяма, че понякога се налагаше Старлет до късно да държи отворено.

Дори и сега имаше няколко жени. Те бяха приближили столовете си до уютната камина, където огънят весело бумтеше. Седяха и отпиваха чай от порцеланови чаши. Слушаха последните новини и клюки, доволни, че могат да си починат.

Докато работеше, Старлет чуваше откъслечни фрази от разговора. Не се изненадваше, че разговаряха само за Деър Маккалистър. Тя, както и всички останали, знаеше, че се е завърнал в града нежелан, но решен да остане. Носеше се слух, че не бяха изминали и двадесет и четири часа от пристигането му, а градският смелчага Били Клайд Фрейзър, който явно се имаше за по-бърз и по-точен стрелец, бе започнал да се хвали навсякъде, че ще докаже това.

Засега Маккалистър и Фрейзър още не се бяха срещали, но това можеше да стане всеки момент и неминуемо двамата мъже щяха да открият стрелба един срещу друг. Що се отнася до Старлет, тя бе на мнение, че мъже като Маккалистър създават лошо име на града, в който живеят. А и никой не би желал да ходи на пазар, когато по улиците се разхожда убиец.

Старлет приседна назад, огледа доволно Лора Мийкър и работата си, после й се усмихна и я погледна в очите, където бяха стаени много въпроси.

— Няма да има мъж на вечеринката, който да не завиди на твоя Робърт — каза тя и жената й се отплати с благодарствена усмивка.

— Винаги си много любезна, мила — отвърна Лора. — Но все пак е приятно да те слуша човек.

Тя свърши засега с нейната рокля и я освободи. Оставаше й само да пришие панделките. На свой ред Лора отиде до витрината, която гледаше към главната улица, и застана до нея, за да забрави за миг грижите си, докато по-малката й сестра изпробваше своята рокля.