Мери Мартин - Старлет

— Аз те накарах да гориш, сега ти ще направиш същото за мен — каза той. — Сега ще проникна в теб и ти ще поемеш всеки мой инч, за да укротиш огъня, който подпали в тялото ми.

Той й говореше ужасни неща, които я накараха да се изчерви цялата. Но мислите на Старлет бяха насочени към онази част от тялото му, която се притискаше към нея. Чу как той простена, когато пенисът му докосна топлата влага между краката й, почувства тръпките, които разтърсиха тялото му.

Деър беше толкова погълнат от любовната игра, толкова потънал в облака от желание, че не забелязваше нищо друго. Беше легнал върху нея — готов, насочен, задъхан. Тя беше толкова малка и крехка под него, че той си помисли дали няма да я нарани. А най-малко от всичко желаеше да причини болка на това деликатно същество. Затова се стараеше нежно и бавно да проникне в нея, като в същото време наведе глава и пое с устни набъбналото зърно на гърдата й.

Дъхът й отново се беше учестил. Неудържима страст обзе и двамата. Той провря пръсти между телата им, за да разтвори копринените гънки и да улесни проникването.

Тя се беше впила в раменете му и искаше да крещи от чувствата, които бушуваха у нея. Беше толкова хубаво, че не можеше да повярва. Но в момента, в който му се отдаде напълно, тялото му се напрегна и мускулите му се изпънаха от женския крясък, който изпълни къщата.

— Къде, по дяволите, изчезна той! Ще го накарам скъпо да ми плати за това!

Деър стисна зъби, когато прозорците на публичния дом потрепериха от писъка, и пламенността му угасна.

— Да върви по дяволите! — изръмжа той и се отдели от топлото тяло на желаещата жена, която в този момент се скова в ръцете му.

Вратите започнаха да се отварят една след друга, множество любопитни очи занадничаха иззад тях. Мъжете се отдръпваха от дългия коридор, когато Розалия Валдес профучаваше покрай тях. Стегнатите й в корсета гърди се надигаха яростно.

— Деър Маккалистър, измъквай бързо задника си от кревата и ела да свалиш пумата от копринените ми пердета! — крещеше тя.

С възмутена въздишка той стана от леглото и бързо напъха дългите си крака в панталоните, когато Розалия се спря пред последната врата в коридора — тяхната врата.

Старлет се беше покрила със завивките, лежеше притихнала и го оглеждаше изпод спуснатите си клепачи. Сега лунната светлина се промъкваше между гънките на пердетата и осветяваше орловия му профил, високите му, изпъкнали скули и силните му мускули. Никога не си беше представяла, че един мъж може да изглежда красив, но той наистина беше. В гърлото й заседна буца, като си помисли това, и очите й блеснаха, плувнали в сълзи.

На вратата рязко се почука.

— Зная, че си тук — извика Розалия. — Имаш три секунди да се измъкнеш!

Деър отвори широко вратата, прекрачи прага и се изправи пред побеснялата мадам.

Тъмните очи на Розалия бълваха огън, когато се втренчи в него.

— По дяволите, Деър, дала съм всичките си спестявания за тези пердета и да горя в пъкъла, ако позволя да се търкалят като развалени спагети по земята!

Деър прокара пръсти през косата си и каза много по-спокойно, отколкото се чувстваше:

— Успокой се, съкровище, ще се погрижа за това.

— Най-добре, мистър, да сториш това веднага! — нареди тя, без да се предава.

Деър мърмореше ядосано под носа си, задето толкова грубо го бяха прекъснали, и пристъпваше от крак на крак. После тръшна вратата зад себе си и тръгна по коридора. Розалия подтичваше зад него и проклинаше.

Тя трепереше, когато спусна крака от леглото. Трябваше да се измъкне, преди той да се върне отново. Споменът за прегръдките му я измъчваше и Старлет ядосано се опита да се оправдае. Просто не можеше да повярва, че е позволила на Деър Маккалистър такива волности с тялото й. Единственият начин, по който можеше да измие срама си, бе да приеме, че не е била на себе си. Все пак, никак не бе лесно да признае, че най-големият й враг я бе прелъстил без всякакви усилия. Какъв тип жена би му позволила да върши такива неща? При това всяка минута да й доставя такова удоволствие! Тя потрепери от надигащия се у нея срам и отвращение. Не можеше да мисли повече за това, без да се разплаче. Не беше плакала от толкова време. Сигурно, ако се разплачеше, нямаше да може повече да спре. В отчаянието си тя потърси нещо, с което да скрие голото си тяло, и треперещите й пръсти намериха намачканата нощница. Бързо я облече и въздъхна с облекчение. Знаеше, че може да се измъкне само по един начин. Тръгна към една тайна врата. Когато той се върнеше, щеше да види, че е изчезнала, и навярно нямаше да може повече да си спомни добре как изглеждаше. Когато вратата се затвори с тихо проскърцване зад нея, Старлет бързо захвърли нощницата. Навлече кожените си дрехи, които беше оставила на пода до тайния изход зад стената в стаята на Джейд — предишните собственици бяха построили катакомбите, за да могат да се крият от нападенията на индианците, но някои от клиентите на Розалия ги използваха по други причини. Тя въздъхна с облекчение. Едва тогава забеляза, че внезапното движение беше разкървавило ръката й. Имаше късмет, че куршумът на Маккалистър беше минал през коженото й палто и само леко беше одраскал кожата й, но въпреки това щеше да й остави белег като вечен спомен от смъртоносната им среща в планината. Тя си спомни тялото му, когато бе проникнал в нея, когато бе целувал гърдите й. Спомни си миризмата на тютюн и уиски, толкова типична за него, и разбра, че никога няма да забрави тази нощ.