Мери Мартин - Старлет

В ролята на Рейвън Старлет винаги се контролираше. Втората от двете срещи с него се бе изплъзнала от контрола й. Нито един мъж не бе успявал да я обезоръжи така, както бе направил Маккалистър. Влага замъгляваше погледа й. Какъв огън бе запалил той в тялото й, че я бе накарал да пожелае да му отдаде всичките си мисли и чувства, волята си. И сега, когато беше възбудил страстта й, тя не можеше да забрави този главозамайващ връх на удоволствието, който бе изкачила с него. Дори сега, при мисълта за ласките му, тялото й отново бе залято от сладостна тръпка. Още по-озадачаваща бе отпадналостта, която беше заместила обичайната й твърдост и енергичност. Внезапно осъзна, че удоволствието я беше отпуснало и я беше накарало да се чувства като малко мъркащо котенце. Маккалистър й бе дал сексуална наслада. Тя се закле, че това никога няма да се повтори. Това чувство бе твърде обезоръжаващо за нея и тя не можеше да се съгласи с него. Рейвън никога нямаше да бъде равностоен противник, ако ходеше със замаяна от удоволствие глава и с толкова отпуснати мускули, че мисълта, за каквато и да е схватка сега само я караше да се прозява.

Старлет изведнъж се почувства ужасно изморена. Но знаеше, че не може да си позволи да изгуби и една минута. Като се смъкна до стената, тя с последни сили държеше очите си отворени. Знаеше, че сънотворното, което Джейд й бе дала, й бе помогнало да си почине, но също така то бе повишило и нейната сексуалност. Старлет и Джейд отдавна бяха добри приятелки. В миналото тя често се нуждаеше от довереница и никой друг не умееше да пази така добре тайни, както Джейд. Знаеше, че Джейд само се бе опитала да й помогне, като се бе погрижила за раната й и я беше накарала да остане при нея, но Старлет осъзна, че в бъдеще трябва да бъде по-предпазлива, когато се крие тук. Това, от което най-много се страхуваше, се бе случило. Деър Маккалистър беше разбрал, че Старлет Тримейн беше Рейвън. Деър Маккалистър! По дяволите! Той не само бе нахълтал в светилището, където се пазеше тайната на Рейвън, но и едва не бе отнел девствеността й. Изведнъж хубавата й уста потръпна. Мъже! Всички бяха еднакви, помисли си гневно тя и тръсна русата си коса, която се разпиля по раменете й. Винаги й доставяше удоволствие да разиграва такива като Маккалистър, но Старлет вече знаеше, че занапред ще трябва да е по-предпазлива с него.

Само няколко души бяха посветени в тайната й. Те никога нямаше да я издадат. Много й се искаше да даде урок на Маккалистър. Особено след тази нощ. Но знаеше, че сега не му беше нито времето, нито мястото. Нужно бе само търпение. И той отново щеше да дойде при нея. Имаше и други начини да се укроти диво животно и следващия път може би Рейвън щеше да бъде победител.

Очите й потъмняха, като си спомни как бе загубила един много близък за нея човек заради един такъв бандит като Маккалистър. Устните й отново се опънаха при мисълта какво му бе позволила да направи с нея. Още по-лошо бе това, че тя също бе участвала, задъхана и стенеща. Плътта й като че ли изгаряше там, където ръцете му я бяха докосвали. А той я бе докосвал навсякъде.

Изведнъж ръцете й се изпотиха и тя ги притисна към свития си корем. Не можеше да каже на никого какво се бе случило. Дори и на Джейд, на която винаги бе доверявала надеждите и мечтите си. Нейните грешни чувства бяха предизвикани от него, от човека, когото тя се бе заклела да унищожи, преди да се завърне в Текила Бенд. А той я бе хипнотизирал напълно.

И сега, когато ранчото на Маккалистър беше по право негово, тя не се и съмняваше, че той ще се бори до смърт, за да вземе това, което законно му принадлежеше. Трябваше някой също толкова лукав и силен да го накара да го продаде и да замине. Силен като стихия, красив като дивак, той беше най-привлекателният мъж, когото бе срещала. Това признание, дори и направено само пред самата нея, я измъчваше. И това, което бе още по-лошо и за което тя не искаше да мисли, бе, че непоносимата жега в съседната стая бе предизвикана от собственото й учестено дишане и от силното пробождащо усещане, което дори и сега изпитваше в слабините си. В коридора се чуха стъпки. Старлет замръзна.

— Кой е? — прошепна тя тихо, като се приготви да избяга. Знаеше, че сега е моментът, преди той да е открил скривалището.

— Джейд — отвърна приятелката й.

Старлет въздъхна с облекчение, когато красавицата от Ориента се появи. Джейд държеше високо една запалена лампа. Беше дошла да помогне на Старлет, в случай че приятелката й се нуждае от това. Така се грижеха те една за друга.