Мери Мартин - Старлет

Старлет не забелязваше как Лора жадно мести погледа си нагоре-надолу по тротоара, но след няколко мига я чу как възкликна:

— Господи, момичета… бързо! Елате да видите… Май това е той!

Думите й паднаха като гръм от ясно небе и объркаха реда в магазина. Младите дами, забравили всичко друго, се спуснаха потраквайки с токовете си и шумолейки с полите си към витрината при Лора.

— Къде е? — попита сестра й Ребека и заизвива врат, за да види по-добре, и заби поглед през стъклото.

Лора свали напарфюмираната кърпичка от потното си чело и дръпна надипления на витрината плат.

— Виж… ей там. До оня мъж, който сега излезе от Рейлиз Дженеръл. Това е Деър Маккалистър. Знам, че е той. И погледни, моля те, кой го е хванал под ръка! — Малката й строга уста се сви неодобрително. — Винаги съм казвала, че тази жена е страшно нагла!

— О, Боже! Погледни! Улицата започна да опустява — намеси се развълнувано Рита Гилермо. — Обзалагам се, че Били Клайд вече е тръгнал насам.

— Чух, че пратил бележка на Деър да се срещнат по обяд — каза Ребека. — Ако питате мен, Били Клайд е само един дърдорко.

Тротоарите вече съвсем бяха опустели, но всички прозорци, които гледаха към Мейн Стрийт, бяха претъпкани с хора. Лошата вест обикаляше винаги бързо града. Беше се разчуло, че Деър Маккалистър най-после се е появил на улицата.

Никой не беше сигурен дали Маккалистър е приел поканата на Били или не. Истината бе, че Деър преживяваше от револвера си и ако искаше да спаси репутацията си, не му оставаше нищо друго, освен да се срещне с Били Клайд.

Старлет погледна към часовника върху камината. Беше 11.30. До 12.00 оставаше половин час. Никой не можеше да каже какъв ще бъде резултатът и кой от двамата стрелци ще остане жив. За Маккалистър се говореше, че е бърз като светкавица и още не му се е случвало да бъде победен. Били Клайд беше достатъчно глупав, за да не се притеснява от това. Толкова дълго беше слушал собствените си хвалби, че явно вярваше, че краят ще бъде щастлив за него. Старлет не можеше да разбере каква е причината мъже да се държат толкова глупаво, но тъжната истина бе, че градът им се бе напълнил с жестоки убийци и ни най-малко не се нуждаеше от още един.

За лошо или добро, Маккалистър беше вече тук и нямаше вид на човек, който бърза да си замине. Старлет си бе дала дума да не се присъединява към суматохата, която бе предизвикала появата му. Затова нямаше намерение да застава до прозореца. Гласът на Лора стигна до нея.

— Ти какво мислиш, Старлет? Това той ли е, или не е?

Жените не помръдваха от витрината. Чакаха Деър и дамата му да минат край тях. Напрежението им се увеличи, а с това и развълнуваното им писукане.

— Наистина не ме интересува, Лора — каза простичко Старлет.

— Ами, мисля, че грешиш — подметна Рита, след като бе огледала подробно високия мургав мъж.

Тя определено бе очаквала да види някакъв як мъжага с клатушкаща се походка, от когото всеки момент можеше да се очакват изненади, но, като се вгледа по-отблизо, Рита остана разочарована, защото той не отговаряше ни най-малко на представата й.

— Зная, че го няма от доста време и трябва да се е променил, но този едва ли ще е той — каза Ребека.

Лора бързо се намеси в разговора.

— Той е! Казвам ти! — извика тя. — Помня снимката му във вестника след онази престрелка в Ел Пасо миналата година. Да ти кажа, няма да забравя нещастието, което се случи с горкото момченце, което изтичало под куршумите и беше убито — тя размаха обвинително пръст към двойката, която вече бе съвсем близо до магазина. — Този човек е виновен за това!

Жените продължаваха да го разглеждат. Погледите им бяха изпълнени едновременно с любопитство и със смущение.

Непознатият беше гладко избръснат и безупречно облечен. Носеше хубаво черно палто, тесни панталони, които подчертаваха мускулестите му крака, и красиво изработени кожени обувки, които блестяха, току-що лъснати. Беше стиснал черна пура между пълните си, чувствени устни. Бялата му риза беше от коприна, копчетата на ръкавите, с инкрустирани оникси и диаманти, отразяваха слънчевата светлина. Походката му беше лека и елегантна. А под периферията на черната му шапка изсечените му черти бяха много красиви.

Жените не можеха да повярват на очите си. Той нямаше заплашителния вид на закоравял разбойник. Чули за ужасните дела на Деър Маккалистър, дамите си представяха съвсем друг човек. Сега бяха разочаровани. Къде ли се беше спотаил звярът, когото очакваха?