Джек Лондон - Сърцата на тримата

Спаси живота на всички ни, но с това пожертвува малкото си царство.

И обзета от великодушен порив, Леонсия прегърна царицата през кръста, отдели я от Франсис и я поведе към хасиендата.

Облечен с великолепна средновековна испанска и латиноамериканска носия, от която все още не се отказваха някои от големите хасиендадо в Панама, Торес препускаше по крайбрежния път към дома на Солано. Наред с него, с леки скокове, по които личеше, че много лесно би надбягало и най-добрия кон на Торес, тичаше огромното бяло куче, което го беше последвало в подземната река. Когато изви, за да поеме по изкачващия се нагоре лъкатушен път към хасиендата, Торес мина край И Пун, спрял се, за да даде възможност на старицата да събере сили. Торес не обърна на странната двойка повече внимание, отколкото би обърнал на най-обикновена сган. Надменният вид, който добиваше, щом сложеше тези великолепни дрехи, не му позволяваше да прояви интереса си с нещо повече от бегъл безизразен поглед.

Обаче И Пун го огледа с тесните си ориенталски очички, които не изпускаха и най-малката подробност. И И Пун си помисли: „Изглежда много богат. Той е приятел на семейство Солано. Отива към тяхната къща. Може дори да е възлюбеният на тази сеньорита Леонсия… Или отхвърлен от нея съперник за любовта й. И в единия, к в другия случай може да се очаква, че ще купи тайната за произхода на тази сеньорита Леонсия, и наистина изглежда богат, много богат.“

Във всекидневната на хасиендата се бяха събрали завърналите се търсачи на съкровището и всички Солановци. Царицата бе решила да допълни разказа за всичко случило се и тъкмо осъждаше Торес за кражбата на скъпоценните й камъни и описваше как бе паднал във водовъртежа, уплашен от втурналото се куче, когато Леонсия, която стоеше с Хенри до прозореца, възкликна от изненада.

— За вълка говорим, а той в кошарата! — каза Хенри. — Ето го, самият Торес пристига.

— Аз съм пръв! — извика Франсис, сви юмруци и многозначително стегна мускулите си.

— Почакай! — отсече Леонсия, — Той е изключителен лъжец, в което всички можахме да се уверим. Хайде да се позабавляваме! Той вече слиза от коня. Нека и четиримата да се скрием… Татко! — С движение на ръката тя посочи Енрико и всичките му синове. — Вие ще седите, сломени от моята гибел. Този подлец ще влезе тука. Вие ще се покажете жадни да узнаете нещо за мен. Той ще ви разправи за нас бог знае какви лъжи. А пък ние ще се скрием ей там, зад паравана… Хайде, елате! Всички!

Тя хвана царицата за ръка, поведе я към паравана и с поглед заповяда на Франсис и Хенри да се скрият заедно с тях.

И когато влезе вътре, Торес видя пред себе си сцена на скръб, която под впечатлението на изживяната преди малко истинска мъка Енрико и синовете му можаха да разиграят без всякакво затруднение. Енрико се надигна от стола си с желанието да поздрави госта, но безсилно се отпусна пак. Торес му стисна ръка с двете си ръце, прояви дълбоко съчувствие и не можа да проговори от вълнение.

— Уви! — най-после успя да изрече той със съкрушен вид. — Те са мъртви. Тя е мъртва, вашата прекрасна дъщеря Леонсия. И тези гринго, двамата Моргановци, умряха заедно с нея. Както Рикардо трябва да ви е казал, те загинаха в недрата на свещената планина на маите.

— Това е гнездо на загадки — продължи той, след като изчака Енрико да се поуспокои от първия неудържим пристъп на скръбта. — Аз бях с тях, когато умряха. Да бяха се вслушали в моя съвет, всички щяха да останат живи. Но дори и Леонсия не пожела да послуша стария приятел на семейството Солано. Не трябваше да слуша двамата гринго! След невероятни опасности аз успях да мина през планинските недра, хвърлих поглед надолу, към Долината на Загубените души, и се върнах в планината, но те вече умираха…

В този миг, преследвано от слуга индианец, в стаята се втурна бялото куче; треперейки и скимтейки от възбуда, то задуши безбройните миризми, които говореха за господарката му. Преди то да може да се спусне към паравана, зад който се криеше царицата, Торес го хвана за врата и го предаде на двама слуги индианци.

— Нека кучето остане тука — каза Торес. — После ще ви разправя за него. Но първо погледнете това. — Той извади шепа скъпоценни камъни. — Аз почуках на вратата, на мъртвите и ето че съкровището на маите е мое. Аз съм най-богатият човек в Панама, в целия Американски континент. Ще бъда могъщ…

— Но вие сте били с дъщеря ми, когато тя е умряла — с ридание го прекъсна Енрико. — Не е ли казала нещо за мене?