Джек Лондон - Сърцата на тримата

Но Алварес Торес беше човек с големи странности. Някаква жилка или наклонност, или своеобразие в природата му с непреодолима сила му пречеше да се раздели с парите си, когато такава раздяла станеше наложителна. И колкото по-богат ставаше, толкова по-силно се проявяваше това своеобразие.

— Пари ли! — грубо рече той, блъсна стария жрец настрана и отвори вратата, за да влезе в дюкяна на Фернандес. — От къде на къде аз ще имам пари… аз, с тези дрипи и парцали на гърба си като просяк! Нямам пари за себе си, камо ли пък за тебе, старче. Освен това не аз, а ти заведе сина си в планината на маите. Не на моята, а на твоята душа да тежи смъртта на сина ти, който падна в дупката под краката на Чиа, изкопана от твоите, а не от моите прадеди.

Старецът отново се вкопчи в него и захленчи за пари, с които да купи динамит. Торес го блъсна толкова грубо, че старческите му крака отказаха, да му служат повече и той падна на плочите.

Дюкянчето на Родригес Фернандес беше тясно и мръсно; в него имаше само една малка и мръсна витринка, сложена на също такъв малък и мръсен тезгях. Помещението тънеше в неизбърсани и непометени нечистотии на цяло поколение. Гущери и хлебарки пълзяха по стените. Паяци плетяха паяжини във всеки ъгъл, а по тавана пъплеше нещо, при вида на което Торес бързо се дръпна настрана. Това беше стоножка, дълга цяла педя, и той съвсем не държеше да му падне случайно на главата или във врата. А когато в дюкянчето се появи самият Фернандес, изпълзял от някаква задушна стаичка като огромен паяк от скривалището си, Торес видя пред себе си същински Шейлок 20 20 Шейлок — герой от „Венецианският търговец“ на Шекспир, превърнал се в символ на користолюбието и скъперничеството. Б. пр. , както са го представяли на сцената по времето на кралица Елизабет, само че този Шейлок бе по-мръсен, отколкото би си позволила да го покаже дори и тогавашната сцена.

Бижутерът угоднически се поклони на Торес и със скърцащ фалцет го поздрави така раболепно, че се изравни с мръсотията на своя дюкян. Торес измъкна от джоба наслуки десетина скъпоценни камъка, откраднати от сандъка на царицата, избра най-малкия и без да каже нито дума, го подаде на бижутера, а останалите върна в джоба си.

Аз съм беден човек — промърмори Фернандес, но от погледа на Торес не убягна големият интерес, с който той разглеждаше камъка.

Фернандес го хвърли върху капака на витринката, сякаш нямаше никаква стойност, и въпросително загледа клиента си. Но Торес запазя мълчание, понеже знаеше, че така ще развърже езика на алчния старец.

— Трябва ли да разбирам, че уважаемият сеньор Торес търси моя съвет за качеството на камъка? — най-сетне запита с треперещ глас старият бижутер.

Торес се задоволи само с кратко кимване.

— Камъкът е истински. Но е малък. Както можете сам да видите, не е безупречен. Ясно е, че голяма част от него ще се загуби при шлифовката.

— Колко струва? — с грубо нетърпение поиска да знае Торес.

— Аз съм беден човек — повтори Фернандес.

— Не съм ти искал да го купиш, дърти глупако. Но щом вече повдигаш въпроса, колко ще ми дадеш за него?

— Както вече ви казах, с молба да имате търпение, уважаеми сеньор, както вече ви казах, аз съм много беден човек. Има дни, когато не мога да дам десет сентаво за парченце развалена риба. Има дни, когато не мога да си позволя една глътка от евтиното червено вино, което е същинско лекарство за моя организъм — това разбрах още като момче, когато чиракувах в Италия, далеч от Барселона. Аз съм толкова беден, че не купувам скъпи накити…

— Дори и когато можеш да ги препродадеш с печалба? — прекъсна го Торес.

— Ако съм сигурен в печалбата — изграчи старецът. — Да, тогава купувам; но понеже съм беден, мога да дам само ниска цена. — Той взе камъка и започна внимателно да го проучва. — Бих дал — нерешително заговори той, — бих дал… но моля ви се, уважаеми сеньор, разберете, че съм много беден човек. Днес съм сложил в устата си само една лъжица лучена супа, чаша кафе на закуска и една кора хляб…

— Казвай, за бога, какво даваш за него, дърти глупако! — с гръмовен глас кресна Торес.

— Петстотин долара… но се съмнявам дали ще изкарам някаква печалба.

— Златни?

— Мексикански долари — отговори Фернандес и с това намали, предложената цена наполовина, но Торес разбра, че го лъже. — Разбира се, мексикански долари, само мексикански, ние сключваме всичките си сделки с мексикански долари.

Въпреки възторга си от такава голяма цена за толкова малък камък Торес се престори на ядосан и посегна да го прибере. Но старецът дръпна ръката си, понеже не искаше да изпусне изгодната сделка.