Джек Лондон - Сърцата на тримата

Те хвърлиха заедно две буци пръст и от водата се показаха мъж и жена. Обаче тази двойка, Хенри и Леонсия, умееше да плува; те доплуваха рамо до рамо до ниското място на брега и както всичка други, излезли от реката преди тях, се изгубиха от погледа между дърветата.

Дълго още седяха двете индианки край реката, Бяха решили да не хвърлят нищо и ако въпреки това нещо се появи, да сметнат всичко за съвпадение. Но ако нищо не се появи, след като нищо не са повикали, това ще им докаже, че наистина обладават вълшебни сили. Те останаха скрити и наблюдаваха водата, докато мракът я скри от очите им; тогава бавно и със сериозен вид момичетата се запътиха обратно към селото, проникнати от съзнанието, че са били благословени от боговете.

Чак на следващия ден подир избавлението си от подземната река Торес стигна в Сан Антонио. Той дойде пеша, капнал и мръсен, а зад него малко индианче носеше шлема на Да Васко. Торес искаше да покаже шлема на шефа и съдията като веществено доказателство, за да потвърди разказа за необикновеното приключение, което толкова му се искаше да им разправи.

Първият човек, когото срещна на главната улица, беше самият шеф, който високо извика, когато го видя:

Наистина ли сте вие, сеньор Торес?

И тържествено се прекръсти, преди да му протегне ръка.

Осезаемата плът, а още повече калта и пясъкът по ръката на приятеля му го увериха, че това е жив човек, а не призрак.

И тогава шефът на полицията направо се разяри.

— А аз тука ви смятах за мъртъв! — възкликна той. — Това псе, този кару Хосе Манчено! Той дойде и съобщи, че сте умрял… умрял и погребан до второто пришествие в недрата на свещената планина на маите!

— Той е глупак, а аз сигурно съм най-богатият човек в Панама — надуто отговори Торес. — Като безстрашните древни конкистадори, поне преодолях всички опасности и стигнах до съкровището. Аз го видях. Дори…

Торес вече бе бръкнал в джоба на панталоните си, за да покаже скъпоценните камъни, откраднати от Бленуващата, но извади ръката си празна. Твърде много любопитни очи вече бяха устремени към него, привлечени от окаяния му вид.

— Имам да ви разправям много неща, за които не може да се говори тука — каза той на шефа. — Аз чуках по вратите на мъртъвци и ходих облечен с наметала на покойници. И общувах с хора, умрели преди четиристотин години, но непревърнали се в прах, и ги видях да заливат от втора смърт чрез удавяне. Изкачих планини и минах през недрата им, бях гост на. Загубените души и гледах в Огледалото на света. Всичко това, когато му дойде времето, ще разкажа на вас, моя най-добър приятел, и на почтения съдия, защото искам и вие да забогатеете заедно с мен.

— Да не сте се напили с прокиснато пулке? — с недоверие му подхвърли шефът.

— Не съм пил нищо по-силно от вода, откакто напуснах Сан Антонио — отговори Торес. — Но сега ще си отида у дома и хубавичко ще си пийна, а след това ще се измия от тази мръсотия и ще си сложа здрави и свестни дрехи.

И Торес си тръгна, но не можа да отиде направо у дома си. Едно дрипаво хлапе се провикна, когато го видя, изтича при него и му връчи плик; Торес позна, че пликът е на местната правителствена радиостанция, и се сети, че съобщението е от Ригън.

Добре се справяте. Наложително да забавите връщането на лицето в Ню Йорк още три седмици. Петдесет хиляди, ако сполучите.

Торес поиска молив от момчето и написа отговор на гърба на плика:

Пратете парите. Лицето няма да се върне никога. Загубено в планините.

Две други срещи попречиха на Торес веднага да си пийне и да се окъпе. Тъкмо когато влизаше в дюкяна на стария бижутер Родригес Фернандес, той бе спрян от престарелия жрец, когото за последен път беше видял в планината на майте. Торес се дръпна от него като от привидение, понеже беше сигурен, че старецът се е удавил в пещерата на боговете. Също както направи шефът, когато видя Торес, така и Торес се стресна и отстъпи от жреца.

— Махни се! — каза той. — Върви си, неспокоен старче! Ти си дух. Тялото ти лежи удавено и страшно в недрата на планините. Ти си привидение, призрак! Върви си, в твоята сянка няма нищо телесно, иначе щях да те ударя. Ти си призрак. Иди си веднага! Не бих искал да ударя призрак.

Обаче призракът сграбчи ръцете му и се вкопчи в тях по такъв телесен и умолителен начин, че веднага го разубеди.

— Пари! — забръщолеви старецът. — Дай ми пари! Дай ми назаем! Ще ти ги върна… аз зная тайните на съкровището на маите. Синът ми се загуби в планината, където е съкровището. Двамата гринго са са загубили в планината. Помогни ми да спася сина си. Аз искам само сина си, съкровището ще остане за теб. Но трябва да вземем хора и много от този чудесен прах на белите хора и да пробием дупка в планината, за да изтече водата. Той не се е удавил. Водата го е затворила в стаята, където стоят Чиа и Хцатцл с очи от скъпоценни камъни. Само с техните зелени и червени очи може да се купи всичкият чудесен прах на света. Дай ми пари, та да купя от този чудесен прах.