Джек Лондон - Сърцата на тримата

Синът на небето смирено го поздрави и Торес, който кипеше от ярост, вдигна камшика, за да го шибне безмилостно през лицето. Ала И Пун не се уплаши.

— Сеньорита Леонсия — бързо каза той и предотврати удара. — Аз има голяма тайна. — Торес зачака, все още със заплашително вдигнат камшик. — Вие иска някой друг мъж се ожени за тази много хубава сеньорита Леонсия?

Торес отпусна камшика.

— Разправяй! — грубо заповяда той. — Каква е тази тайна?

— Вие не иска никой друг мъж се ожени за тази сеньорита Леонсия?

— Да речем, че не искам.

— Тогава, ако вие има тайна, вие може спре друг мъж.

— Добре де, каква е тя? Казвай!

И Пун поклати глава.

— Първо вие ми плати шестстотин долара злато. Тогава аз каже тайна.

— Ще ти платя — с готовност се съгласи Торес, макар и през ум да не му беше минало да устои на думата си. — Първо ми я кажи, а после, ако видя, че не ме лъжеш, ще ти платя… Ето, виж!

Той измъкна от вътрешния си джоб портфейл, натъпкан с банкноти, и И Пун без особено желание се съгласи и го поведе надолу по пътя при старицата на брега.

— Тази стара жена. — обясни той, — тя не лъже. Тя болна жена. Много скоро тя умре. Тя много страхува. Тя говори със свещеник в Колон. Свещеник каже, тя трябва разправи тайна или тя умре и отиде в ада. Затова тя не лъже.

— Добре, щом не лъже, какво е това, дето трябва да ми разкаже?

— Вие ми плати?

— Разбира се. Шестстотин долара в злато.

— Добре. Тя родена Кадис, стара Испания. Тя прислужница първо качество, бавачка първо качество. Дойде време, тя вземе служба в английско семейство, кое пътува нейната страна. Дълго време тя остане работи това семейство. Тя ходи с тях Англия. После дойде време — вие знае, испанска кръв много гореща — тя много ядосана. Това семейство има малко бебе, момиченце. Тя открадне малко момиченце и избяга в Панама. Това малко момиченце сеньор Солано вземе също като своя дъщеря. Той има много синове и няма дъщеря. Затова прави туй момиченце своя дъщеря. Но тая стара жена, тя не каже семейно име това момиченце. Това семейство много високопоставено, много богато, всеки в Англия знае това семейство. Име това семейство Морган. Вие знае това име? В Колон идва хора от Сан Антонио, които казва сеньор Солано негова дъщеря омъжи английски гринго име Морган. Тоя гринго Морган брат сеньорита Леонсия.

— Охо! — рече Торес със злобна радост.

— Вие ми плати шестстотин долара злато? — попита И Пун.

— Много съм ти благодарен, че си такъв глупак — каза Торес с нескрита подигравка в гласа си. — Може някой ден да се научиш по-добре да продаваш тайни. Тайните не са обувки, нито махагоново дърво. Изречената тайна е като лъхване на вятъра. Дойде, отмине и я няма. Тя е призрак. Кой я е видял? Човек може да поиска обратно обувки или махагон. Но никога не може да поиска обратно тайна, след като я е издал.

— Ние говори за призраци, вие и аз — спокойно отговори И Пун. — И призраци си отиде. Аз не ви каза тайна. Вие сънува сън. Когато вие каже на хора, те пита кой ви разправи. И вие каже: „И Пун.“ Но И Пун каже: „Не.“ И те каже: „Призраци!“ и се смее на вас.

И Пун долови, че Торес започва да отстъпва пред несравнено по-хитроумните му доводи, и нарочно замълча.

— Това ние говори, също лъхване вятъра — продължи той след няколко секунди. — Вие прав, когато каже изречена тайна призрак. Кога аз продава тайни, аз не продава призраци. Аз продава обуща. Аз продава махагоново дърво. Доказателства, това продава. Те силни. Те тежи на везните. Вие може къса тяхна хартия, тия, кои написани като официален документ. Други, кои не хартия, вие може хапи с ваши зъби и счупи зъби на тях. Защото изречени тайни вече изчезнали като сутрешни мъгли. Аз има доказателства. Вие ми плати шестстотин долара злато за доказателства или хора се смее на вас, защото вие слуша призраци.

— Добре! — предаде се Торес, убеден от тези думи. — Покажи ми доказателствата, които мога да късам и да хапя.

— Вие ми плати шестстотин долара злато.

— След като ми покажеш доказателствата.

— Доказателства, кои вие може къса и хапе, ваши, след като вие сложи шестстотин долара злато в моя ръка. Вие обещава. Обещание, това лъхване вятър, призрак. Аз не взима призрачни пари. Вие ми плати истински пари, кои аз мога къса или хапе. И в края на краищата Торес отстъпи, плати в аванс и остана доволен, след като прегледа документите, старите писма, детското медальонче и бебешките играчки. И Торес не само увери И Пун, че е доволен, но заплати в аванс по настояване на китаеца още сто златни долара, за да му направи една услуга.