Джек Лондон - Сърцата на тримата

Междувременно Хенри и Франсис, облечени с чисто бельо, се бръснеха със самобръсначки в банята, която съединяваше спалните им, и пееха:

В своите очарователни стаи, подпомагана и насърчавана от две шивачки индианки, наполовина развеселена, наполовина натъжена, но с цялата благост и великодушие на щедростта, Леонсия посвещаваше царицата в прелестите на облеклото на цивилизованата жена. Царицата, истинска жена до мозъка на костите, не можеше да сдържи възхищението си пред множеството прекрасни тъкали и накити, с които беше препълнен гардеробът на Леонсия. Двете се забавляваха с моминско увлечение и един бод тук, малък набор там, преправяха някои от роклите на Леонсия, за да прилегнат на по-слабата снага на царицата.

— Не — отсъди Леонсия. — Вие можете и без корсет. На сто жени има една като вас, която няма нужда от корсет. Вие имате най-закръглените форми, каквито съм виждала у слаба жена. Вие… — Леонсия млъкна за миг, наглед залисана от необходимостта да вземе карфица от тоалетната си масичка, но същевременно преглътна буцата, която се беше надигнала в гърлото й, и едва след това можа да продължи: — Вие сте прелестна младоженка и Франсис може само да се гордее с вас.

А в банята Франсис свърши с бръсненето пръв; на вратата на спалнята му се почука, той спря да пее и отиде да отвори: там Фернандо, предпоследният син на Енрико Солано, му връчи телеграма. Франсис я отвори и прочете:

Незабавното ви връщане наложително. Трябват повече средства. Борсата слаба, но всичките ви акции силно нападнати освен „Тампико Петролиъм“, които продължават да се държат. Телеграфирайте кога да ви чакам. Положението сериозно. Смятам, че ще мога да издържа, ако тръгнете незабавно. Телеграфирайте веднага.

Във всекидневната двамата Моргановци завариха Енрико и синовете му да отварят бутилка с вино.

— След като току-що намерих дъщеря си, аз я губя отново — каза Енрико. — Но тази загуба е по-лека, Хенри. Утре ще отпразнуваме сватбата. Това трябва да стане колкото може по-скоро. Положително е, че този подлец Торес вече разправя из целия Сан Антонио как Леонсия избягала сама с вас в планините.

Преди още Хенри да успее да изрази задоволството си, в стаята влязоха Леонсия и царицата. Той вдигна чашата си и провъзгласи наздравица:

— За здравето на младоженката!

Без да го разбере, Леонсия взе една чаша от масата и погледна царицата.

— Не, не! — каза Хенри и взе чашата й с намерение да я подаде на царицата.

— Не, не! — обади се и Енрико. — Не бива ни кой да пие една недовършена наздравица. Чакайте да я вдигна аз. За младоженките!

— Ти и Хенри ще се венчаете утре — обясни на Леонсия Алехандро.

Колкото и неочаквана и тежка да бе тази новина, Леонсия се овладя и дори събра сили да погледне с престорена веселост Франсис в очите и да извика:

— Още една наздравица! За здравето на младоженците!

За Франсис бе достатъчно трудно да се ожени за царицата и да запази хладнокръвието си, но сега, когато чу за незабавното венчаване на Леонсия, стари му се, че няма сили да остане хладнокръвен. А от погледа на Леонсия не убягнаха, страшните му усилия да се овладее. Неговите страдания й доставиха тайна радост и тя забеляза с чувство, много близко до ликуване, как той използува първия удобен случай да напусне стаята.

Франсис им показа телеграмата, уверя ги, че цялото му състояние е заложено на карта обясни, че трябва да напише отговор, и помоли Фернандо да нареди някой конник да го занесе в правителствената радиостанция в Сан Антонио.

Не след дълго Леонсия също излезе. Тя намери Франсис в библиотеката, седнал на писалището пред ненаписана телеграма, с поглед, впит в голяма нейна снимка, която беше взел от мястото й върху ниския шкаф за книги. Всичко това беше твърде много за Леонсия. Неволно изтръгналото се от нея ридание го накара да скочи на крака тъкмо когато девойката залиташе, и да я хване в обятията си. И преди да го съзнаят, устните им се сляха в пламенна целувка.

Леонсия се напрегна, откъсна се и с ужас загледа любимия си.

— На това трябва да се сложи край, Франсис! — възкликна тя. — Нещо повече: не бива да останете тука на моята сватба. Ако останете, не отговарям за постъпките си. Има параход, който тръгва от Сан Антонио за Колон. Трябва да го вземете заедно с жена си. Лесно ще можете да се прехвърлите на някой от корабите, които пренасят плодове в Ню Орлиънс, и да продължите с влак за Ню Йорк. Аз ви любя… вие го знаете!