Просната на земята, тя потрепваше конвулсивно. Беше в пълен ловен екип — липсваха само малките бронзови шпори, които надвесената над пея китайка стискаше в безсилно отчаяние.
Без да губи време, той се зае да я прегледа. Паола беше в безсъзнание, но още дишаше. Куршумът, пронизал лявата страна на гърдите, бе излязъл през гърба. Дик бързо посегна към телефона и докато чакаше да му дадат връзка от домашната централа, молеше се дано да завари Хенеси в конюшнята на жребците. Обади се един от гледачите, който изтича да намери ветеринаря, а през това време Дик заповяда на О’Джой да стои при номератора и веднага да му изпрати О’Май.
С крайчеца на окото си той видя как Греъм се втурна в стаята и се приближи към Паола.
— Хенеси — заповяда Дик по телефона, — елате незабавно. Донесете необходимото за първа помощ. Пушечен изстрел, куршумът е пронизал дробовете или сърцето, а може би и двете. Влезте направо в крилото на мисис Форест. Тичайте. Не я докосвайте — каза той остро на Греъм. — Може да стане още по-лошо, кръвоизливът да се усили.
След това се обърна към О’Джой.
— Калахън да вземе спортната кола и да потегли към Елдорадо. Обяснете му, че по пътя ще срещне доктор Робинсън и трябва да го доведе тук минутка по-скоро. Кажете му да кара тъй, сякаш го гони самият дявол. Обяснете му, че мисис Форест е ранена и всяка минутка може да й струва живота.
Без да снема слушалката, той погледна към Паола. Греъм се бе надвесил над нея, но не я докосваше. Погледите им се срещнаха.
— Форест — започна той, — ако вие сте… — Дик му направи знак да мълчи и предупредително посочи с очи. О’Диър, която стоеше като статуя, безмълвна и безпомощна с шпорите в ръка.
— За това можем да говорим и по-късно — отсече Дик и отново се обърна към телефона.
— Доктор Робинсън?… Добре. Жена ми е тежко ранена, куршумът е пронизал дробовете или сърцето, а може би и двете. Калахън иде да ни пресрещне с бегача. Тръгвайте насам и карайте колкото се може по-бързо, докато ви пресрещне Калахън. Довиждане.
Дик се приближи отново към Паола. Греъм се отстрани, а той коленичи и се наведе над нея. И този път прегледът му бе кратък. Погледна нагоре към Греъм, поклати глава и каза:
— Твърде опасно е, за да пипаме.
След това се обърна към О’Диър:
— Оставете тези шпори и донесете възглавници. Евън, подхванете я от другата страна, вдигайте бавно и внимателно. О’Диър, подложете тази възглавница… полека… полека.
Вдигна глава и видя О’Май. Застанал безмълвен, китаецът очакваше заповеди.
— Помолете Бонбрайт да замести О’Джой на номератора — заповяда Дик. — И нека О’Джой да стои до Бонбрайт, за да изпълнява разпорежданията ми. Кажете на О’Джой да събере цялата прислуга — може да потрябват. Предайте на О’Джой, щом Саундърс се завърне с мистър Бишъп и останалите, да потегли веднага за Елдорадо и да се оглежда за Калахън, в случай че Калахън е катастрофирал. О’Джой да се свърже с мистър Мансън и с мистър Питс или с други двама от завеждащите отделите, които разполагат с коли, и да им поръча да дойдат пред къщата с колите си и да бъдат на разположение. О’Джой да се погрижи за мистър Бишъп и другите гости както обикновено. След това се върнете тук, за да ми бъдете подръка.
Дик се обърна към О’Диър:
— А сега, кажете как стана това. О’Диър клатеше глава и чупеше ръце.
— Къде бяхте, когато се чу изстрелът? Китайката преглътна и посочи към гардеробната.
— Продължавайте по-нататък, говорете — заповяда Дик с пресипнал глас.
— Мисис Форест казала на мен да донеса шпори. Аз по-рано забравила. Аз отишла бързо, после чула изстрел. Дошла обратно бързо, тичала.
И тя посочи към Паола, за да покаже какво е видяла.
— Но какво е станало с пушката? — запита Дик.
— Нещо не било в ред. Нещо не работило. Може би четири, може би пет минути мисис Ферест се опитвала да направи пушка да работи.
— Опитваше ли се тя да поправи пушката, когато отивахте за шпорите?
О’Диър кимна утвърдително.
— Преди това аз казала може би О’Джой ще може да поправи пушка. Мисис Форест казала няма нужда. Казала, че вие ще поправите. И оставила пушка. После пак се опитала да поправи, а после ми казала да донеса шпори. А после… пушката гръмнала.
Влезе Хенеси и разпитът се прекъсна. Неговият преглед бе почти тъй кратък като този на Дик. Той вдигна очи и поклати глава.
— Не се осмелявам да пипна нищо, мистър Форест. Външният кръвоизлив е спрял от само себе си, но вътрешният сигурно продължава. Изпратихте ли за лекар?
Читать дальше