Елизабет Лоуел - Кехлибареният бряг

— Бивш човек на КГБ от бившия Съветски съюз.

— С какво се е занимавал напоследък?

— С хора.

— Конкретни хора ли е убивал, или всеки, когото му наредят?

— Известно време е работил за един от шефовете на мафията в Москва, после е излязъл на свободна практика.

— Защо е търсел Кайл?

— Не мога да ти отговоря.

— Какво знаете за Марджи?

— Тя е била предана дъщеря на една изолирана, презряна и разпокъсана страна. Победените пазят спомена за враждите, войните и кръвопролитията векове наред. Те умеят да мразят.

Джейк вече знаеше това. Не знаеше обаче дали патриотизмът на Марджи стига далече от това, да говори на един тайнствен език и да мрази.

— Дали е била сериозна относно освобождението на Литва? — попита той.

— От това, което знаем, добрият стар татко е свършил идеална работа, като е заразил дъщеря си със солидна доза празнословие, типично, за бащината й страна. Тя е ходила на обичайните тайни срещи, които са били прилежно издавани на руснаците от техните литовски информатори.

— Едно са срещи, друго са конспирации. Тя в какво е участвала?

— Скъпи, в Литва няма ефективна конспирация, откакто господ е обул гащи. Там просто се надпреварват да крещят как горките им велики предшественици са били мамени и да преразказват вехти истории за грабежи и издевателства.

— Би било по-добре да се надпреварват да крещят за собствена парична система, независима от руската рубла — промърмори Джейк.

— Страдат от липса на желание.

— А какво ще кажеш за…

— Да се върнем на изчезналия кехлибар — прекъсна го Елън. — Чувал ли си слухове за Кехлибарената стая!

— Разбира се.

Джейк отново долови промяната в нея, сякаш тя се съсредоточаваше.

— Кажи ми какво си чувал — каза Елън.

— Ти може да разполагаш с целия ден, но аз — не.

— Щом аз имам време, имаш и ти.

За момент нетърпението му почти надделя. После си напомни, че животът му би бил далеч по-лесен, ако Елън и тези като нея не се впиваха в него като бълхи.

— Някои хора твърдят, че Стаята никога не е напускала Санкт Петербург, следователно ние сме я погубили, когато в края на войната бомбардирахме мястото и го превърнахме в тлеещи руини. Повечето обаче вярват, че нацистите са разрушили Кехлибарената стая през четиридесет и първа, направили са я на парчета, пакетирали са я и са я превозили до Калининград.

— И?

— Тогава започва най-интересното. Самите сандъци, в които е била пакетирана Стаята, са изчезнали някъде през четиридесет и пета. Оттогава никой не ги е виждал. Противниците на тази теория твърдят, че всичко е разрушено по време на бомбардировките.

Елън направи гримаса.

— Какво мислят останалите?

— Чувала ли си за Ерих Кох, бивш нацист от тогавашната Източна Прусия?

— Трябва ли да съм чувала?

— Той твърди, че Кехлибарената стая все още е погребана под Кьонигсберг, прекръстен от руснаците на Калининград. Той би трябвало да знае. Участвал е лично в заравянето й.

— Защо не я е изровил?

— Прекарал е целия си живот в затвора след падането на фашистите. Много хора са се домогвали до него и са му обещавали свобода, но дори на смъртния си одър той не е казал къде е скрита плячката.

— Следващата теория? — подкани Елън студено.

— Тя е на доктор Алфред Руди, който твърди, че е заключил кехлибара в някакво подземие. Погребал стаята в същия град, както твърди и Кох, но по различен начин. Разбира се, това, както твърди и Кох, е било, преди съюзниците да превърнат мястото в куп руини, а руснаците да построят върху останките му нов град.

Изражението на Елън не се промени.

Джейк продължаваше да говори. Тонът му подсказваше, че за него всичко това са празни приказки и че той вече е човек, който не вярва на глупости.

— Един от хората, които в момента търсят Кехлибарената стая, смята, че тя се намира под някаква пивоварна в Калининград — каза Джейк.

— Ти какво мислиш?

— Мисля, че да копаеш под тази стара сграда е равносилно на самоубийство. Действащи боеприпаси, останали от петдесет години войни и революции, наводнени подземни стаи, падащи стени и други подобни неща — опасно е.

Елън издаде някакъв звук, за да покаже, че го слуша.

— Има и американска теория — продължи Джейк. — Някакъв заможен, анонимен американски колекционер е платил цяло състояние и е скрил Стаята в модерния си замък. Друга разновидност на тази теория твърди, че Стаята е попаднала в Южна Америка — В Уругвай или Аржентина — с оттеглянето на нацистите при рухването на Третия райх. Споменах ли ти за Щази?