Елън прецени оставащите й възможности, всъщност възможност. Истината. Въпросът беше каква част от нея да премълчи. Но не прекалено много. Джейк беше безцеремонно копеле.
— Кайл беше замесен със сепаратисти от Литва — поде тя. — Опасяваме се, че е откраднал кехлибара, за да финансира тяхна терористична акция.
Джейк се надяваше, че греши, но се съмняваше. Дори да бе така, това все още не обясняваше интереса на Чичо Сам.
— Това не е всичко — изрече той. — Ако става въпрос за геополитика, Литва е твърде дребна риба. Тогава каква е вредата за Чичо Сам?
Тя не искаше да му отговори, но знаеше, че ще се наложи.
— Казах им, че ще стигнеш до дъното на нещата.
Джейк чакаше.
— Шофьорът на Кайл е прибавил нещо към пратката, преди да го убият — поясни Елън.
— Какво е това нещо?
— Няма да ти отговоря.
— Не знаеш или не искаш да ми кажеш?
— Няма значение. Няма да ти отговоря.
Джейк опита по друг начин.
— Не ти вярвам. Кайл не беше толкова глупав да се забърка с ядрени оръжия.
— Ако ставаше въпрос за ядрени оръжия, нямаше да молим за нечия помощ. Щяхме да я изискаме.
Той не взе да й противоречи.
— Значи е нещо повече от необработен кехлибар и по-малко от ядрени оръжия, но все пак е достатъчно да накара Чичо Сам да се размърда. Ще трябва да е нещо много ценно. Не смятам, че Кайл е толкова глупав.
— Идеализъм, сладки приказки и някоя фуста — изрече Елън отчетливо. — Тези неща винаги ги подлудяват.
— Да не би да говориш за Марджи? — стресна се Джейк.
Елън кимна.
— Тя е най-голямата дъщеря на закоравял престъпник от Втората световна война. Той се е бил срещу немците. Бил се е срещу руснаците. Бил се е срещу Съветския съюз. Бил се е срещу собствените си сънародници, когато искаха мир.
Джейк преглътна думите на възмущение. Много добре знаеше как жена може да вземе ума на един мъж.
— Предупредих Кайл, че Марджи ще му създава проблеми, но не, той беше влюбен. Искаше да бъде нейният смел рицар в блестящи доспехи.
— Не знам дали е рицар, но е нагъл кучи син. Убил е шофьора, качил се е в камиона с кехлибара и е изчезнал в нощта.
— Кажи ми нещо, което не знам.
— Кажи ми какво знаеш и няма да те отегчавам с повторения — сопна се Елън.
— Къде изгубихте Кайл?
— Никога не сме го имали, за да го изгубим. Той не беше наш.
Джейк се чудеше дали да й повярва, но реши, че всъщност няма значение.
— Успях да го проследя на излизане от Калининград и през Литва. Загубих го, когато прекоси границата на Русия.
— И ние го загубихме там — кимна тя.
— А ако кажа, че съм го проследил до Талин…? — вметна язвително Джейк.
— Моментално ще позвъня по телефона. Ще претърсим от единия край до другия. Направил ли си го?
— Дали съм го проследил до Естония? Не. Той тръгна на изток, не на север. Загубих го на около триста километра от руската граница. Преди да успея да го открия отново, се натъкнах на бюрократични спънки и на някакви не бюрократични типове с гадни пищови. Официално ме помолиха да напусна страната и никога да не се връщам.
— А неофициално?
— Неофициално ми предложиха постоянно местожителство в стая три на шест фута в Майчица Русия.
Тя поклати глава.
— Къде отиде византийската изисканост?
— Където и самата Византия. Изчезна.
— И така, ти пристигна тук преди десетина дни да си ближеш раните. И може би да поразгледаш около вилата на Кайл? — опита се да се усмихне Елън.
Джейк сви рамене, без да каже нищо. Тя и бездруго бе достатъчно близо до истината.
— Тогава видя една от обявите за инструктор по риболов, разлепени из целия град, подписани с името Онор Донован — продължи Елън.
Той я гледаше и чакаше.
— Сложи си небрежната усмивка на Джейк Малори и бе нает — завърши тя.
— Почти си права. Бях нает и това е повече, отколкото е направил вашият човек.
— Откъде разбра за нашия неуспех? — попадна тя в капана му.
— Много умно. Да използвате някой вътрешен, примерно нейния инструктор, е очевиден напредък.
— Казал ли си на Онор, че търсиш брат й?
— Не е ставало въпрос.
— Точно така си и мислехме — изрече Елън с огромно задоволство. — Донован са мамили всички отвъд океана, включително и теб. А сега ти ще проникнеш сред тях, като използваш по-малката сестра в Америка.
В гласа на Елън не се долавяше неодобрение, по-скоро възхищение, че е открил пролука, за разлика от всички останали. Джейк предпочиташе да беше шокирана. Но хората, които лесно се шокираха, не живееха в този свят без илюзии.
Читать дальше