Елизабет Лоуел - Кехлибареният бряг

Той се изправи безмълвно и се обърна към жената, която или беше много добра актриса, или бе силно заинтригувана от него като мъж. Все още се надяваше, и бе само актриса от същата висока класа като брат си най-малкото тя вероятно беше арогантна и високомерна като останалите от нейното семейство.

Кой знае защо обаче, не му се вярваше, че ще го сполети такова щастие. Или нещастие. Не можеше да реши кое от двете. И това го смущаваше дори повече от свежия, едва доловим ментолов аромат на Онор Донован.

Спомни си Кайл — каза си Джейк строго. — Ти харесваше и него. А той добре те подреди.

Да бъде измамен от Онор поне щеше да бъде по-приятно.

— Предполагам, че брат ти е водил бордови дневник? — попита Джейк нетърпеливо.

— Да. Би ли ми подал дамската чанта? Прегледах го, защото се надявах да открия къде е… хм, ловил риба.

Джейк погледна през рамо накъде сочеше. Беше малка кухненска масичка на другия край на помещението, разположена между две пейки. На тях можеха да седят четирима души, ако бяха приятели. Пейките можеха да се направят и на легло, на което да спят двама, но само ако бяха много добри приятели. Или ако възнамеряваха да станат такива.

— Това ли наричаш дамска чанта? — попита той и вдигна от масата туристическа раница от черна кожа.

— Върши ми работа.

Той държеше раницата с едната си ръка.

— И откри ли?

— Какво?

— Хубави места за риболов.

— Ами, не.

— И реши да си наемеш инструктор по риболов?

— Ами, да.

Джейк реши, че Онор се нуждае от повече практика в лъжите. Освен ако не беше наистина актриса от световна класа, преструваща се на невинна сестра на крадлив брат…

Той нетърпеливо си каза, че това всъщност няма никакво значение. Във всички случаи дамата с котешки очи и бърза мисъл беше заплаха с неопределени размери.

— Защо гледаш така скептично? — стрелна го с поглед Онор. — Със сигурност си виждал дамска чанта и преди.

— Във всякакви форми и размери. Веднъж видях една жена да вади жив петел и две пилета от дамската си чанта. Тя, разбира се, беше тръгнала към пазара, така че не беше чак толкова изненадващо.

— А имаше ли пресни яйца?

— Бърканите броят ли се?

— Не.

— Тогава нямаше яйца.

Напрегнатите черти на лицето й се смекчиха от усмивка. Тя беше кратка и поради това още по-хубава.

— Е, добре — промърмори тя. — Може би следващия път. Къде се намира този пазар?

Ако й кажеше, че бе в Калининград, щеше да повдигне въпроси, на които нямаше намерение да отговаря.

— В провинцията — сви рамене той. — Това ли е дневникът?

— Да, но няма нищо интересно. Само поредица от дати, разходи за гориво, записки и други подобни неща.

Адреналинът на Джейк се покачи. Беше се надявал, че Кайл е капитан, който съхранява последните си записки. Те, заедно с морската карта и компютъра, щяха да му покажат къде се е намирала лодката напоследък.

Джейк взе дневника от Онор. Прелисти го за минута или две, мръщейки се като човек, който работи усилено. После я погледна.

— Не мога да кажа със сигурност, че лодката е готова да отплава, докато не прегледам този дневник по-подробно — заяви загрижено. — Защо да не го прочета, докато ти отидеш в града да си вземеш обувки и разрешително за риболов? Ако побързаш, все още можем да изпреварим отлива.

Тя се поколеба.

— Предполагам, че става.

— Ще се срещнем тук след час и половина — каза той и слезе от пилотското място.

— Почакай! Какво да правя с лодката дотогава?

Той я погледна озадачено.

— Какво имаш предвид?

— Тя работи — отвърна Онор.

Джейк изгаси двигателя, извади ключа и го хвърли в скута й.

— Това е просто двигател — процеди той с нарастващо нетърпение. — Няма да те нападне. Представи си, че е автомобил.

Единственото, което спря Онор да му каже: „Защо не ме ухапеш, голямо момче!“ беше фактът, че той сигурно щеше да го стори.

Джейк подкара разнебитения си пикап по калните пътеки, които водеха до хижата му. Заобиколена от тъмни, изкривени от вятъра ели, малката къщичка се намираше на скала, издадена над Пъгет Саунд. Това беше мястото, където той се скриваше от напрежението на главния си офис в Сиатъл и можеше спокойно да се залови за работа, кътче, далече от дома му, чийто адрес и телефонен номер никой не знаеше.

Затова Джейк изруга, когато видя удобния Форд, паркиран на алеята отпред. А когато от него слезе и му помаха жена, облечена в спретнат червен блейзер и черна пола, той разбра, че денят му е провален.