Елизабет Лоуел - Кехлибареният бряг

— Продължавай!

— Няма кой знае какво за разказване. Те познават Кайл. Ловили са риба заедно с него и останалите от семейство Донован. Това е всичко.

Джейк отново се зае да обръща страници.

— Имаме ли наш човек в Камчатка?

— Ед Бърлс, но той не говори руски.

— Изпрати му снимка на Кайл. Може да работи с преводач.

— Той е геолог, а не частен детектив.

— Ако не докажем, че Имърджинг ресурсис няма нищо общо с изчезналия кехлибар, Ед ще остане без работа.

— Добре казано. Ще използвам думите ти, когато се опита да протестира.

— Зак започна ли да разпитва по болниците, клиниките за спешна медицинска помощ и други такива?

— Къде?

— От Сийтак до Анакортес.

— Кайл В Щатите ли е? — попита Шарлот изумена.

— Поне паспортът му е тук според Елън Лазарус.

— Елън! Каква е нейната роля във всичко това?

— Търси Кехлибарената стая.

— О! Боже! Господи!

— Да. Животът е пълен с изненади.

— Казах ли ти, че не е била разрушена? Дължиш ми хиляда долара.

— Казах, че я търси, а не, че я е открила.

— Подробности — изсумтя Шарлот.

— Хиляда долара за мен, не за теб.

— Още не. Елън там ли е?

— Не.

— Какво стана?

— Предложи ми съдружие.

— И?

Джейк погледна визитната картичка до телефона: Елън Лазарус, консултант. Телефонният й номер започваше с 800, но нямаше код на населеното място, за да разбере къде се намира тя.

— Мечтая си за това — каза той, — както свинска пържола мечтае да е в един отбор с гладен вълк.

Шарлот се засмя.

— Разбирам те. Използвай я, ако можеш, но си сложи гумени ръкавици. Мислиш ли, че знаят къде е Кайл?

— Нямаше да дойдат при мен, ако беше така.

— Смяташ ли, че е пристигнал в Щатите?

— Не зная. Но хората се държат така, сякаш кехлибарът е тук, с или без него. И то не само Елън. От правителството предполагат, че госпожица Донован иска да скрие кехлибара, вместо да ходи на риболов.

— Ти какво мислиш?

— Вероятно Чичо Сам е прав. Ченгетата наблюдават къщата на Кайл.

— Защо?

— Защото могат да си го позволят — изрече Джейк язвително. — И защото искат да разпитат Кайл за изхвърления на брега труп с два липсващи пръста.

— Откри ли камиона, който Кайл е откраднал в Калининград? — попита Шар.

— Все още не, а и не е необходимо. Когато го открием, ще бъде празен.

— Преливаш от щастие, нали?

— Кайл не е глупав. Вероятно е скрил наблизо друг камион, който никой не би свързал с откраднатия кехлибар.

— Не би ли имал нужда от помощ, за да премести кехлибара във втория камион?

— Кехлибарът е лек — избъбри Джейк разсеяно, докато преглеждаше страница от дневника.

— Звучиш ми отнесено.

— Така е. Чета бордовия дневник на Кайл.

— Нещо интересно?

— Най-интересното го няма тук.

— Какво е то?

— Часовникът, който автоматично отмерва работата на двигателя, не е съгласен с часовете, които Кайл е отбелязал.

— Преведи ми го.

— Той или е спрял да води дневника, преди да тръгне за последното си пътуване към Калининград, или се е връщал и е използвал лодката, без да го впише вътре.

— Значи е жив? — вметна бързо Шар.

— Или е бил. Елън каза, че трупът с липсващите пръсти е на руски стрелец. Те обикновено ловуват по двойки.

— Хубаво.

— Да — Джейк шумно затвори дневника. — След малко имам среща със сестрата на Кайл. Нещо друго за мен?

— Сестра ли? Какво става там?

— Уча я как да лови риба с лодката на Кайл.

Последва кратка тишина, после Шарлот изрече безразлично:

— Много удобно.

— Това е точната дума. Ако оставяш съобщения на телефонния ми секретар, бъди внимателна. Вероятно няма да съм единственият, който ще ги слуша.

— Схващам. Мислиш ли, че госпожица Донован знае къде е кехлибарът?

— Ако не тя, някой друг от семейството. Тя е единственият Донован в моето полезрение.

— И ти мислиш, че кехлибарът е на Сан Хуан?

— Разчитам на това. Да пипна тази пратка и да се оневиня, е единственият начин да разрешат на Имърджинг ресурсис достъп до Руската федерация.

— Как изглежда сестра му?

Джейк не каза нищо.

— Уао! — възкликна Шарлот. — Женски вариант на Кайл.

— Много е женствена.

— Спомни си за Елън.

— Онор не е Елън.

— Не ми обяснявай! Елън не познава значението на думичката чест.

Той се усмихна сковано.

— Онор Донован е сестра на Кайл.

Джейк затвори, преди Шарлот да успее да му зададе други неудобни въпроси. Включи ксерокса и се залови за работа.

Не му отне много време да преснима дневника. Кайл бе собственик на лодката само от петнадесет месеца. Не бе прекарал на нея и половината от времето, което тя заслужаваше. Правилно я беше нарекъл Тумороу. Той нямаше много време за развлечения.