Елизабет Лоуел - Кехлибареният бряг

Онор все още се взираше в екрана и се опитваше да проумее местоположението на маршрута, когато лодката се наклони от теглото на Джейк на въжената стълба. Тя се измъкна от мястото зад щурвала и се забърза към отворената врата.

— Джейк… — подхвана тя.

— Не — прекъсна я той рязко, като сваляше маската от лицето си. — Не открих нищо.

— Но аз открих нещо.

Измина цял час, докато Онор и Джейк се добраха до последния маршрут, който Кайл бе скрил: остров Джейд. Съвсем малък, ненаселен и твърде отдалечен от често посещаваните маршрути, той не се нуждаеше от навигационни маркери. През повечето от времето островът беше непристъпен, освен за зодиак или каяк. По време на прилива имаше няколко канала, които водеха през скали, рифове и стени от водорасли до парчето земя, но хората, които биха рискували лодките си при неотбелязаните скали, бяха твърде малко.

— Сега разбирам защо Кайл е взел зодиака — промърмори Джейк, когато завърши обиколката на острова. — Късметлии сме, че в момента има прилив. В противен случай щеше да разбереш какво е да се возиш на открита лодка.

Онор потръпна.

Първоначално Джейк се опита да се добере до острова откъм южната му страна. След като се промъкна между препятствията, той откри проход от по дълбока вода. Нямаше извор на прясна вода, нямаше брегова ивица, освен по време на отлив, нямаше и възможности за риболов. В острова нямаше нищо привлекателно, освен пустота и дива природа. Но пейзажът можеше да се открие и на други острови, по-лесно достъпни от този.

Джейк стоеше на кърмата на Тумороу, облечен все още във водолазния костюм, и управляваше лодката без усилие, с умението на човек, който се чувства у дома си.

На няколко фута от него Онор се взираше през бинокъла в неравната, назъбена скална маса, която се издигаше от морето. Почувства се остаряла със стотици години и замръзнала до мозъка на костите си. Не можа да изпита дори сладкото облекчение на сълзите. Чувстваше толкова дълбоко разочарование, че не можеше дори да заплаче. А когато откри скрития маршрут, бе изпитала такъв триумф, такова облекчение, че можеше да полети.

— Дай да погледна — взе бинокъла от нея Джейк. — Ще се поболееш, ако продължаваш да се взираш в това.

Макар че вятърът бе утихнал и морската пяна почти бе изчезнала, под корпуса на моторницата все още се надигаше силно вълнение. Но не морската болест правеше кожата на Онор лепкава и влажна, а парализиращият страх, че бе направила всичко възможно и за пореден път се беше провалила.

На миниатюрния остров нямаше нищо друго, освен скали, ели и още скали.

Вниманието на Джейк се поделяше между усилието да управлява бавно движещата се лодка и да се взира през окулярите. Вцепенена, Онор очакваше той да й каже онова, което тя самата вече бе видяла: Кайл не беше тук.

Но когато Джейк свали бинокъла, той само каза:

— Да опитаме от северната страна.

Жестът, с който Онор сви рамене, казваше повече от всякакви думи. Тя не вярваше, че северната страна на този мрачен остров щеше да им предложи нещо друго, освен поредното разочарование, Тумороу бавно прекоси протежението на северната страна, като се придържаше към дълбоките води до брега. Освен заслон от югоизточния вятър и повече хилави елички, откъм тази част на острова нямаше нищо по-различно, отколкото от другата. Нямаше как да се качи зодиак на брега просто защото нямаше бряг.

Онор се извърна от безлюдния остров и се пребори с обземащата я ледена вълна на отчаяние. Беше изпитвала такава увереност, че Кайл ще бъде там, невредим и способен да обясни всичко, което се бе случило…

Беше сгрешила в увереността си.

— Как изглежда дъното? — попита Джейк.

Онор не му отговори.

Той стисна зъби. Беше в отвратително настроение, откакто бе открил колко малко му вярва Онор. Явно е знаела кода за достъп на Кайл, но не му бе казала нищо допреди час.

Разумно мислещата част от Джейк му подсказваше, че няма право да я обвинява. Но в момента той не се чувстваше особено разумен.

— Влез вътре и хвърли едно око на ехолота — нареди Джейк, без да свали бинокъла. — Трябва да знам как изглежда дъното. Ако открия нещо, ще ти кажа.

Онор влезе в кабината и превключи долния екран от морската карта на ехолота. Тя се взираше в яркия синьо-червен екран, докато лодката припълзя по-близо до острова. Джейк избра много плитък ъгъл за достъп. Всеки път, когато дълбочината се променяше с повече от няколко фута, тя произнасяше цифрата на висок глас, за да стигне през отворената врата до кърмата.