Колийн Маккълоу - Антоний и Клеопатра

„В момент като този човек би трябвало да премисли целия си живот, но аз не искам да го правя — помисли си Клеопатра, докато обикаляше стаята, без да откъсва поглед от бюста на Цезарион. — Мога да мисля единствено за Цезарион, за рошавата му златна главица на гръдта ми, когато сучеше млякото ми с големи дълги глътки. За Цезарион, който си играе със своя дървен Троянски кон — знаеше името на всяка от петдесетте кукли в търбуха му. За Цезарион, твърдо решен да отстоява титлата си фараон. За Цезарион, вдигнал ръце нагоре към баща си. Цезарион, който се смее с Антоний. Винаги и завинаги за Цезарион.

Но все пак се радвам, че всичко свърши! Не мога повече да понасям броденето из тази долина на сълзите. Грешките, мъките, сътресенията, борбите. Вдовството. И за какво? Син, когото не разбирах, двама мъже, които не разбирах. Да, животът е долина на сълзи. Благодарна съм, че мога да се махна от нея по своя воля“.

Кошницата с маслини пристигна с бележка от Ха’ем, че всичко е направено според нарежданията й, че Хор ще я посрещне, когато пристигне, и че самият Птах е осигурил средството.

Тя се изкъпа грижливо, облече съвсем проста дреха и влезе с Хармия и Ирас в гробницата си. Птиците приветстваха наближаващото утро, тихо повяваше нежният александрийски ветрец.

Целувка за Ирас, целувка за Хармия. Клеопатра свали робата си и остана гола.

Вдигна капака на кошницата и смокините се размърдаха. Огромна кралска кобра обикаляше в тесния си затвор. Ето! Сега! Клеопатра хвана змията точно под качулката, докато тя се издигаше от кошницата, и я приближи до гърдите си. Влечугото атакува, чу се тъп звук. Ударът беше толкова силен, че Клеопатра се олюля и изпусна змията. Тя незабавно запълзя да се скрие в един тъмен ъгъл, не след дълго успя да излезе през една тръба.

Хармия и Ирас останаха с Клеопатра, докато умираше — процес не много дълъг, но изпълнен с агония. Вцепеняване, конвулсии, неспокойна кома. След като всичко приключи, жените отнеха собствения си живот.

Балсаматорите излязоха от сенките, за да вземат тялото на фараона и да го опънат на голата маса. Ножът, с който направиха разреза в хълбока й, беше от обсидиан. През отвора извадиха черния дроб, стомаха, белия дроб и червата. Всеки орган беше измит и напълнен с изсушени билки и подправки, с изключение на забранения тамян, след което — поставен в каноп сред смоли и соли. Мозъкът щеше да бъде изваден по-късно, след посещението на римския завоевател.

Когато той пристигна заедно с Прокулей и Корнелий Гал, тя беше покрита с купища соли, с изключение на гръдния кош и главата. Знаеха, че римляните искат да видят от какво е умряла.

— Богове, вижте колко големи са били зъбите! — обади се Октавиан и посочи дупките. После се обърна към главния балсаматор. — Къде е сърцето й? Искам да го видя.

— Сърцето не е извадено, Велики, нито бъбреците — с нисък поклон отговори мъжът.

— Дори не прилича на човек.

Октавиан явно не се бе впечатлил особено, но Прокулей пребледня, измърмори някакво извинение и излезе.

— Телата се свиват, когато животът ги напусне — рече Гал. — Знам, че беше дребна, но сега съвсем прилича на дете.

— Варварство! — каза Октавиан и излезе.

Той изпитваше огромно облекчение и задоволство от решението на дилемата — змия! Идеално! Прокулей и Гал видяха дупките от зъбите и ще потвърдят пред всички начина, по който е умряла Клеопатра. Какво чудовище я е ухапало само! — помисли си той. Бих искал да го видя, за предпочитане с меч в ръка.

Късно вечерта, леко замаян — месецът беше мъчителен — Октавиан стоеше и чакаше прислужника да вдигне завивките, за да си легне. Под тях, в средата на леглото лежеше навита кобра, дълга седем стъпки и дебела колкото човешка ръка. Той изпищя.

Когато трите деца на Клеопатра заминаха за Рим под опеката на освободения роб Гай Юлий Адмет, те плаваха сами. Подобно на Божествения Юлий в края на египетската му кампания, Октавиан реши да обиколи Сирийска Азия и Анатолия, преди да се върне в Рим. Златото, което бе пратил в хазната, трябваше да се продаде и да се купи сребро за изсичане на денарии и сестерции — но в умерени количества. Последното, което искаше, бе да предизвика инфлация след толкова много години депресия.

Уморителна работа, мило мое момиче, но все пак мисля, че ще одобриш логиката ми, твоята е единственият й съперник. Остави желанията си някъде, където няма да ги забравиш, запази ги за мен, когато се прибера. За жалост няма да е за дълго. Ако искам да уредя Изтока както подобава, ще трябва да се връщам там и през следващите години.