Колийн Маккълоу - Антоний и Клеопатра

— Да, досущ като него.

— По-добре да стои в тази част на света, по-далеч от Рим — каза тя с мелодичен глас. — Баща му винаги смяташе, че съдбата му е в Египет. Аз бях онази, която пожела да разшири хоризонтите му, без изобщо да подозирам, че той няма желание за империя. Той никога няма да представлява опасност за теб, Октавиане — ще бъде щастлив да управлява Египет като твой цар клиент. Най-добрият начин да осигуриш интересите си тук е да го поставиш на двата трона и да забраниш на римляни да влизат в страната. Той ще ти осигурява всичко, което пожелаеш — злато, зърно, данък, папирус, лен. — Клеопатра въздъхна и се протегна мъничко. — Не е нужно никой в Рим да научава, че Цезарион съществува.

Погледът му се премести от бюста върху лицето й.

„Бях забравила колко прекрасни очи има! — помисли си тя. — Сиви, чак сребристи, изпълнени със светлина и украсени с гъсти и дълги мигли като кристал. Защо никога не издават мислите му? Също като лицето му. Приятно лице, напомня на Цезар, но не е така ъгловато, с някак по-потайни кости отдолу. И за разлика от Цезар този ще запази златната си коса“.

— Цезарион е мъртъв. — Повтори: — Цезарион е мъртъв.

Тя не отговори. Погледът й срещна неговия и се закова на място, неподвижен като застояло езерце, покрито със зеленикавокафява слуз, цветът изчезна за миг от лицето й от линията на косата до шията, оставяйки прекрасната й кожа сивкавобяла.

— Дойде при мен докато напредвах към Александрия от Мемфис, яхнал камила и с двама по-възрастни спътници. Главата му беше пълна с идеи как ще ме убеди да пощадя теб и двойното царство. Толкова млад! Толкова заблуден относно човешката почтеност! Толкова сигурен, че може да ме убеди. Каза ми, че си го изпратила да замине, че би трябвало да отплава от Береника в Индия. И тъй като вече бях намерил съкровището на Птолемеите — да, госпожо, Цезар те предаде и ми каза как да го открия, преди да умре — нямаше нужда да го измъчвам, за да научавам местоположението му. Не че щеше да ми каже, независимо от мъченията. Много доблестен младеж, личеше му отдалеч. Само че не можех да му позволя да живее. Един Цезар е достатъчен и този Цезар съм аз. Убих го със собствените си ръце и го погребах край пътя в необозначен гроб. — Той завъртя ножа. — Тялото му е увито в килим. — Бръкна в кесията на колана си и й подаде нещо. — Пръстенът му, но не е за теб. Сега ми принадлежи.

— Убил си син на Цезар?

— Със съжаление, но да. Беше ми братовчед, убих роднина. Но съм готов да живея с кошмарите.

Тялото й се разтресе и загърчи.

— Удоволствие ли ти доставя да гледаш каква болка ми причиняваш, като ми казваш тези неща? Или всичко е политика?

— Политика, естествено. Жива, ти си проклето неудобство за мен, Царице на зверовете. Щеше вече да си мъртва, само че не бива да излезе така, че имам нещо общо със смъртта ти — и това е трудното!

— Не ме ли искаш на триумфа ти?

— Богове, не! Ако приличаше на амазонка, с радост щях да те накарам да вървиш, но ти изглеждаш досущ като малтретирано и прегладняло коте.

— Какво стана с другите младежи? Антил? Курион?

— Убити, заедно с Канидий, Касий Пармензис и Децим Турулий. Пощадих Цина — той е никой.

Сълзите се стичаха по лицето й.

— А децата на Антоний? — прошепна тя.

— Те са добре. Нищо не съм им сторил. Тъгуват за майка си, за баща си, за големия си брат. Казах им, че всички сте мъртви — нека се наплачат сега, докато подобава. — Погледът му се отмести към една статуя на Божествения Юлий Цезар, изобразен като египетски фараон — много чудновато изображение. — Знаеш ли, никак не ми харесва всичко това. Не ми доставя удоволствие да ти причинявам толкова много страдания. Но въпреки това го правя. Аз съм наследник на Цезар! И смятам да владея света на Нашето море от единия край до другия и от горе до долу. Не като цар или диктатор, а като прост сенатор, облечен с всички власти на народните трибуни. Справедливо! Римлянин ще управлява света така, както би трябвало да бъде управляван. Нужен е някой, който се наслаждава не на властта, а на работата.

— Властта е прерогатив на владетеля — каза тя. Не го беше разбрала.

— Глупости! Властта е като парите — просто средство. Вие, ориенталските аристократи, сте глупци. Никой от вас не харесва самата работа.

— Ще вземеш Египет.

— Естествено. Но не като пълна с римляни провинция. Трябва да се погрижа както подобава за съкровището на Птолемеите. След време египетският народ — и в Александрия, и в Делтата, и покрай Нил — ще започне да мисли за мен, както мисли за теб. И аз ще го управлявам по-добре от теб. Ти разсипа тази прекрасна страна с войните си и с личните си амбиции, похарчи маса пари за кораби и войници с погрешното убеждение, че по-големият брой винаги побеждава. А в действителност побеждава работата. И организацията, би казал Божественият Юлий.