Колийн Маккълоу - Жертвеният жребец

Да се върнем пак към предполагаемото бягство. Хрумна ми, че би трябвало да има логично обяснение за тази постъпка. Това, което привлече вниманието ми, бе твърдението, че „Октавиан се скрил в блатата“ по време на първата битка край Филипи, при която е известно, че се вдигнало толкова много прах, че Касий не могъл да види лагера на Брут. Именно тук смятам, че се крие обяснението. Не е ли възможно Октавиан да е страдал от астма? Това заболяване може да се окаже фатално за живота, симптомите му могат да отслабнат (или да се усилят) с възрастта, а кризите му се утежняват от запрашаване на въздуха, цветен прашец, висока влажност или емоционален стрес. Това се вписва много добре в познанията ни за младия Октавиан Август. Може би, след като е укрепил властта си, е започнал да води по-затворен личен живот и е отнел египетското злато, за да вдигне Империята отново на крака, той е престанал да страда толкова често от тази болест. Макар че е пътувал, той не е бил толкова страстен любител на военните походи като Цезар и не се е радвал на такова здраве. Ако Октавиан е имал астма, това обяснява всички събития по време на кампанията в Македония, включително бягството му в крайморските блата при вдигането на прашния облак. С теорията си за астмата аз не целя да представя Октавиан в добра светлина, просто се опитвам да си обясня логично поведението му.

По въпроса с Цезаровата „епилепсия“ потърсих помощта на професионалист. В период, когато антиконвулсивните лекарства са били непознати, острият ум на Цезар до самия край на живота му говори против теорията за продължително епилептично заболяване, било то вродено или придобито, макар че единственият му припадък, описан в древните източници, се отдава точно на това. Много фактори са в състояние да причинят припадъци, наподобяващи епилепсия, без пациентът да страда хронично от това заболяване. Такива са мозъчните травми, сътресения и възпаления, нарушеният солев баланс в кръвта и хипогликемията. Тъй като древните източници са единодушни за нередовното хранене на Цезар, аз реших да отдам този пристъп на хипогликемия (спадане на кръвната захар) след продължително заболяване, засегнало вероятно и панкреаса.

За причината Цезар да носи високите червени ботуши на Албийските царе през последните два месеца от живота си се е изписало толкова много, че аз малко напук реших да я отдам на разширени вени. Обикновените римски обувки не са били в състояние да облекчават това заболяване, но високите ботуши са могли да помогнат. Може да съм права, а може и да греша.

Здравословното състояние и болестите често се тълкуват погрешно от историците, чиито научни интереси са далеч от медицината. Просто ми се струва, че във времена, когато познанията за различните заболявания и лекуването им са били твърде оскъдни, много известни исторически личности със сигурност трябва да са страдали от някои от тях, като диабет, астма, разширени вени, сърдечен удар и знаменитите хемороиди на Наполеон. Ракът бил много разпространен, пневмонията често се оказвала смъртоносна, а детският паралич вилнеел сред седемте хълма на Рим всяко лято. Описанията на епидемията в Египет много наподобяват тези за „черната смърт“ в Средновековието.

Някои аспекти от връзката на Клеопатра с Цезар, а по-късно с Марк Антоний често се пренебрегват, а не бива да е така.

Човек винаги трябва да се отнася с подозрение към данните за Клеопатра, с чието очерняне Октавиан Август намира повод да прокара политиката си. Тъй като не смеел да започне гражданска война срещу Антоний, той намира в нейно лице външен враг. Бащата на пропагандата Октавиан е главен виновник за репутацията й на развратница; той стига дотам, че да оспорва бащинството на Цезар върху Цезарион. Истината е, че положението й на царица и фараон я е задължавало да бъде девствена, но и нещо повече — един Птолемей никога не би се унижил да се съвкупява с обикновен смъртен. Обстоятелства като сушата и липсата на кандидат с достатъчно благородна кръв правят Цезар подходящ за неин съпруг. В Източното Средиземноморие той още приживе е бил почитан като бог.

След като вляла нова божествена кръв в рода си, Клеопатра се изправя пред проблема с осигуряването на подходяща половинка за сина си. Най-напред се опитва да зачене сестра на Цезарион от баща му, но това не става и тя започва да търси друг източник на Юлиева кръв. Майката на Марк Антоний е била от Юлиите, затова той е подходящ кандидат. Няма съмнение, че ако беше доживял, Цезарион щеше да се ожени за своята полусестра от Антоний, Клеопатра Селена. Единствената алтернатива на тази връзка е бил брак между Цезарион и сестрата на майка му, Арсиноя, но Клеопатра не могла да го приеме, тъй като то би означавало края на собствения й живот.