Колийн Маккълоу - Жертвеният жребец

В открито море корабът попадна в невиждана буря. Главата! Главата беше причината! Когато в трюма се появи сериозен теч, екипажът окончателно се убеди, че тя е решила да ги погуби. Затова гребците и моряците отнеха насила гърнето от капитана и го хвърлиха зад борда. В момента, в който то изчезна от поглед, бурята секна, сякаш никога не е била.

Така гърнето с главата на Марк Юний Брут потъна като камък, за да остане завинаги на дъното на Адриатическо море, някъде между Дирахиум и Анкона.

Със смъртта на великия републикански политик и пълководец Гай Юлий Цезар „Жертвеният жребец“ слага край на поредицата ми от романи за Римската република.

Октавиан Август е по-скоро представител на Империята, отколкото на Републиката. Затова, след като описах детството и първите му стъпки по пътя към властта, мисля, че е време да сложа край на това изключително приятно и съзидателно начинание — вдъхването на живот на историческите данни, без да ги изкривявам повече, отколкото се налага поради ограничените ми познания в тази област.

Стига писателят да се придържа към фактите и да устои на изкушението да налага собствените си съвременни разбирания на историческите герои, романът е идеален начин да се пресъздаде едно отдавна минало време. Той позволява на автора да влезе в кожата на действащите лица, да скита из лабиринта на мислите и чувствата им — волност, която не е разрешена на учените историци, но позволява да разберем някои иначе необясними, тайнствени или спорни събития. В тези шест книги аз се стремях да опиша живота на едни от най-известните люде на древността, като се стараех да създам завършени, реални човешки характери, притежаващи всички качества, които е логично да са имали.

Към този период от историята ме привлякоха три неща. Първо, че не е описан по този начин от никого досега. Второ, защото той е изключително важен за съвременния ни живот, тъй като сегашните ни съдебни, управленски и търговски системи водят началото си именно от Римската република. И накрая, но не на последно място, защото през един ограничен период от време толкова много изключително надарени исторически мъже са се познавали и са общували. Марий, Сула и Помпей Велики са били познати на Цезар и по един или друг начин са предопределяли съдбата му, както и други знаменити исторически фигури, като Катон Утикийски и Цицерон. В края на „Жертвения жребец“ обаче всички те са вече мъртви, включително и Цезар. Остава само наследството им към Рим — синът на Цезаровата племенница, Гай Октавий, който по-късно става Цезар Император, а после се именува Август. Ако не престана да пиша сега, никога няма да спра!

Сега някои бележки.

Уилям Шекспир винаги ще предопределя представите ни за Брут, Касий, Марк Антоний и убийството на Цезар. С цялото си уважение към поета, аз реших да се придържам към историческите извори, според които Цезар не е казал нищо, преди да издъхне, и Марк Антоний не е имал възможност да произнесе голямо надгробно слово, преди тълпата да изгори любимеца си насред Форума.

В романа са използвани някои думи, възникнали доста след описания период, но това е направено с цел той да звучи разбираемо за съвременния читател. Някои термини са оставени на латински, тъй като нямат точни съвременни еквиваленти, например: помериум, дигнитас, мос майорум .

Читателят ще се заинтригува от някои не толкова известни събития през този иначе добре познат период, например походът на Катон към провинция Африка или съдбата на Брутовата глава. Други, като битката край Филипи, са толкова объркани, че е изключително трудно да бъдат описани достоверно. Двата най-четени древни източника, Плутарх и Светоний, трябва да бъдат допълвани от десетки други, между които Апий, Касий Дион и писмата на Цицерон. Събрала съм голяма библиографска справка, която е на разположение на всеки, който се интересува.

Едно своеволие при тълкуването на историческите факти, което си позволих, е предполагаемото бягство на Октавиан в разгара на битката край Филипи. Колкото повече се рових в данните за младежките му години, толкова по-малко вероятно ми се струваше това. Твърде много аспекти от биографията му през онзи период говорят, че той не е бил лишен от кураж. Октавиан по изненадващ начин се добира до властта и предприема твърде дръзки начинания, като двете влизания в Рим с войската си още преди двайсетата си година, с което засенчва дори Сула и Цезар. Когато описвам как Октавиан открадва военната каса на Цезар, аз не го правя на своя глава. Сър Роналд Сайм също смята, че той го е извършил.