Колийн Маккълоу - Жертвеният жребец

Брут се замисли за момент, сетне кимна:

— Добре, но при едно условие. Да се предадеш на Марк Антоний. В никакъв случай на Октавиан. Антоний е недодялан грубиян, но има достойнство. Когато установи измамата, ще те пожали. Октавиан ще заповяда да те убият.

Те се преоблякоха. Луцилий възседна представителния кон на Брут и препусна надолу към главната порта, а останалите се насочиха към задната врата на укреплението. Здрачаваше се и хората на Агрипа още разбиваха стените на лагера. Затова никой не ги забеляза, когато се измъкнаха, влязоха в най-близкото дере и излязоха на Виа Игнация доста по на изток от пътя за Филипи, заварден от войниците на Антоний.

Под прикритието на нощта Брут предпочете да напусне главния път при Корпилския проход и заслиза през гористите склонове под него.

— Антоний със сигурност ще изпрати конницата си да гони бегълците — обясни той. — Можем да пренощуваме тук и утре сутрин да продължим пътя си.

— Ако сложим някого на пост, можем да запалим и огън — отбеляза Волумний, който трепереше. — Прекалено облачно е, за да се вижда без факли, така че когато часовият види светлина, можем просто да намалим огъня.

— Небето се изчиства — изтъкна мрачно Статил.

Те се събраха и накладоха малък огън от сухи съчки. Установиха, че са твърде жадни, за да ядат — никой не се беше сетил да вземе вода.

— Харпес трябва да е наблизо — рече Раскупол и се изправи. — Ще взема два коня и ще донеса вода, ако изсипем житото от тези гърнета в чували.

Брут не му обърна внимание, струваше му се, че сънува, и звуците сякаш минаваха през ушите му, без да ги чуе.

„Това е краят на моя път, краят на пребиваването ми на тази ужасна, изстрадала земя. Аз не съм роден за войник и сега дори нямам представа как работи мозъкът на един военачалник. Ако имах, може би щях да разбера Касий. Той беше толкова целеустремен и агресивен . Затова мама винаги го е предпочитала пред мен. Защото тя е най-агресивният човек, когото съм познавал. По-горда от кулите на Илион, по-силна от Херкулес, по-твърда от елмаз. Било й е писано да надживее всички ни: Катон, Цезар, Силан, Порция, Касий и мен. Тя ще надживее всички, освен може би тази змия Октавиан. Той бе този, който принуди Антоний да преследва Освободителите. Ако не беше той, ние щяхме да си живеем в Рим и да получим консулството, когато ни се пада. Тази година!“

„Октавиан е хитър за четирима като него. Наследник на Цезар! Този избор на Фортуна никой от нас не бе предвидил. Цезар започна всичко: прелъсти мама, унижи ме, отне ми моята любима Юлия, за да я омъжи за един старец. Цезар винаги се ръководеше от собствения си интерес.“

Той потрепери. Сети се за един стих от „Медея“ на Еврипид и го изрецитира на глас:

— „Всемогъщи Зевсе, спомни си кой донесе толкоз много болка!“

— Какво беше това? — попита Волумний, който тъкмо събираше мислите си, за да започне да пише в дневника си.

Брут не отговори и Волумний дълго си блъска ума върху цитата, докато Стратон Епирски не го осветли. Ала Волумний реши, че Брут е имал предвид Антоний. Дори не се замисли за Цезар.

Раскупол се върна с водата. Всички, освен Брут пиха жадно. Сетне ядоха.

Малко по-късно далечен шум ги накара да загасят огъня. Волумний и Дардан отидоха да разучат. Фалшива тревога, обявиха двамата, когато се върнаха.

Статил изведнъж скочи, притисна ръце до тялото си, за да се постопли.

— Не издържам! — изкрещя. — Връщам се във Филипи да видя какво става. Ако заваря лагера пуст, ще запаля огън на голямата кула. От тази височина би трябвало да го видите — нали целта му бе да предупреждава стражата на двата прохода, ако триумвирите заобиколят Неапол. Колко има дотам, осем километра? Ако побързам, след около час ще го видите. Така ще разберете дали хората на Антоний са предпочели съня пред преследването.

Той тръгна, а останалите се скупчиха един до друг да се топлят. Само Брут остана настрани, потънал в размисли.

„Това е краят на моя път и всичко беше напразно. Толкова бях сигурен, че ако Цезар е мъртъв, Републиката ще възтържествува. Ала не. Смъртта му освободи дори по-зли демони. Струните на моето сърце са свързващите звена на Републиката. Трябва да умра.“

— Кой загина днес? — попита внезапно.

— Хермицил — отвърна Раскупол в мрака. — Младият Марк Порций Катон, който се сражаваше много смело. Пакувий Лабеон се прониза сам, струва ми се.

— Ливий Друз Нерон — добави Волумний.

Брут избухна в сълзи, поплака тихо известно време, докато другите стояха неподвижно и съжаляваха, че не са някъде другаде.