Пол Дохърти - Душегубеца

— Мислят, че заешката ти устна носи късмет — каза й той, а усмивката му се разшири още повече. — Не е ли невероятно? В Дънмоу беше прокълната…

— А в Русия умирам от студ! — сопна се тя.

Сен Клер измъкна манерката си, която преди това беше предложил на Купър.

— Пийни си малко от това — каза й той и наля малко от съдържанието на манерката между устните й. — Това е руско питие, нарича се водка.

Ребека преглътна и тутакси се разкашля — водката беше опарила гърлото й. Водачите им се засмяха.

— Може и да люти, но пък ще те стопли — прошепна йезуитът. — И помни — пръстите, ушите и носа ти винаги трябва да са покрити — иначе само за няколко часа ще измръзнат и ще почернеят!

И така, водачите закрепиха багажа на клиентите си в задната част на шейните, покатериха се на местата си и изплющяха с камшиците си. Шейната на Сен Клер тръгна първа, последвана от тази на Ребека и накрая — от тази на Купър. Щом конете препуснаха, девойката усети как шейната се плъзга по повърхността на снега. Сен Клер я беше осведомил, че в Русия е създадена отлична пътна мрежа.

— Загубим ли се обаче — Бог да ни е на помощ! — беше добавил йезуитът.

Ребека се облегна в шейната. От време на време возилото се натъкваше на някой камък или дупка и тя подскачаше. Не след дълго групичката им излезе от Вароди и продължи по пътя. Девойката издърпа мечата кожа до очите си, покри китките си с дебелите ръкавици и размърда пръстите на краката си в тежките кожени ботуши. Изведнъж гледката от съня й оживя пред очите й — от двете й страни се виждаше само безкрайна заснежена пустош, простираща се до някакви тъмнозелени гори.

— Това е картината от съня ми — прошепна тя.

И все пак имаше нещо различно. Ребека се чувстваше спокойна и отпочинала и не можеше да се нарадва, че се е измъкнала от онзи полюляващ се кораб. Над главата й се носеха огромни орли, а от горите в далечината се дочуваше печален вълчи вой. Скоро девойката се унесе и заспа. Събуди се вкочанена от студ. Шейната още се движеше, но навън вече се беше стъмнило и звездите блещукаха в небето като малки свещици. Ребека се огледа наоколо. Снегът отразяваше бледата лунна светлина и земята изглеждаше като застлана със сребърно покривало, озаряващо нощта.

После групичката им навлезе сред гората и високите дървета скриха небето от погледа на девойката. Диви животни шумоляха из храсталаците край тях, а един път дори им се наложи да спрат, тъй като две грамадни мечки пресякоха пътя им. Сен Клер се обърна към Ребека и извика:

— Спокойно! Не са опасни!

След това йезуитът си размени няколко думи с водача си. Камшиците изплющяха и шейните продължиха по пътя си. Не след дълго групичката им излезе от гората и Ребека се зачуди къде ли ще прекарат нощта. Тя се взря през мрака и в този момент видя как водачът й се вцепенява. Шейната отпред също намали ход. Девойката се огледа наоколо и установи, че от двете им страни тичат някакви сиви фигури, подобни на призраци.

— Вълци! — извика Купър.

И трите шейни спряха. Водачите слязоха и измъкнаха отнякъде лъкове и един колчан със стрели. После насочиха оръжията си към вълците, но животните изчезнаха също толкова неочаквано, колкото се бяха и появили, раздирайки нощта с кръвожадния си вой.

Шейните продължиха по пътя си, докато накрая стигнаха до някакво малко селце. Водачите се спазариха с местния старейшина да ги пусне да пренощуват в някаква порутена плевня и да им продаде малко храна. На следващата сутрин, след като закусиха с овесена каша и корав хляб, пътуването продължи. Този ден ги застигна снежна виелица и придвижването им значително се затрудни.

Ребека вече се чувстваше уморена, тялото й се беше натъртило от подскачането на шейната, а и очите започнаха да я болят от непрекъснатото взиране в безкрайната белота наоколо. Вечерта се подслониха в края на някаква гора, спънаха конете, запалиха огньове и наченаха скъпоценните си провизии. Водачите изглеждаха неспокойни. От време на време из сенките наоколо се забелязваше някакво движение, после проблясваше някое и друго кехлибарено око. В един момент и Ребека като останалите трябваше да застане на пост, готова да грабне някоя главня от огъня и да разгони с писъци и подскоци вълците, които се промъкваха все по-близо до лагера им, привлечени от миризмата на готвено, както и от топлата и сочна плът на конете.

На третия ден, точно след като бяха излезли от гората, водачите изведнъж спряха и вдигнаха тревога. Сен Клер излезе от шейната и се огледа. Ребека проследи погледа му и забеляза край пътя някаква шейна, обградена от вълци, към които се присъединяваха още и още. Сен Клер, Купър, Ребека и един от водачите се въоръжиха с лъкове и мечове и се приближиха към глутницата, докато останалите двама водачи останаха да пазят шейните. Грамадните зверове обърнаха покритите си с кръв муцуни към нападателите си, наежвайки козината си и ръмжейки заплашително. Купър освободи затвора на малкия си лък и стрелата одраска един от вълците, който беше дръзнал да излезе пред другите. Животното изскимтя и побягна, а останалите го последваха. После глутницата се обърна и застана в полукръг, наблюдавайки групичката им.