Пол Дохърти - Душегубеца

— Мога ли да ви помогна с нещо? — попита Фрогмор приветливо.

Купър застана пред пастора.

— Чухме, че в църквата нещо не било наред. Някой видял през прозорците да се процежда светлина. Решихме да проверим какво става, но когато наближихме, камбаните започнаха да бият.

Фрогмор слезе от олтара и пристъпи към мъжете.

— Да, да. Аз ги ударих. Дойдох в църквата да си кажа молитвите, но заварих вътре двама мъже.

— Двама мъже ли? — полюбопитства Купър.

— Да, точно така. За съжаление, не ги видях добре. Попитах ги какво правят тук и защо са запалили свещите — Фрогмор сви рамене, — но тъй като съм Божи служител, а не стражар, реших, че ще е най-добре да вдигна тревога.

— Какво стана с двамата мъже? — попита Купър.

— Избягаха в нощта. Сигурно са били разбойници. Радвам се, че дойдохте. А сега, ако ме извините, трябва да подготвя църквата за службата утре.

Ребека забеляза, че на Купър му се ще да разпита пастора по-подробно, но Фрогмор не му остави избор. Девойката слезе от стената и се скри зад един надгробен камък в гробището. Когато църквата утихна, тя излезе от скривалището си и се върна в „Сребърният дракон“ по тайната си пътечка.

Щом стигна до кръчмата, Ребека веднага се качи в стаята си на третия етаж. Когато се озова вътре, тя заключи вратата, смъкна от себе си изцапаната си рокля, изми си лицето и ръцете, облече си нощница и се покатери върху леглото, което баща й й беше купил от Челмсфорд. За известно време девойката остана неподвижна в мрака, припомняйки си всичко, което беше видяла и чула тази вечер.

Защо Сен Клер се беше опитал да убие пастора и защо йезуитът беше готов да пожертва собствения си живот, за да го постигне? Как Фрогмор беше успял да угаси свещите толкова бързо и дали това наистина беше обикновен номер, както й беше обяснил Сен Клер? Двамата съперници очевидно се бяха срещали и преди. Киев? Да, така беше казал пасторът. Ребека беше чувала за това място и преди — от един моряк, който беше преплавал Северно море. За Кьолн пък й беше разказвал баща й — по времето, когато влиянието на папата се простирало из цяла Европа, в този град се стичали поклонници от къде ли не. Девойката прехапа устни. Дали Фрогмор беше разбрал, че тя е видяла всичко? Ребека си припомни тъмните му очи, заслонени от тежки клепачи, и едва се сдържа да не потрепери. Какво беше имал предвид Сен Клер с думите си, че тя е трябвало да бъде там? Девойката беше сигурна, че е чула йезуитът да казва точно това. После си спомни целувката му и се засмя тихичко — мечтата й се беше сбъднала. Когато сядаше под някое дърво, за да си сплете венец от лютичета, тя често примижаваше и си представяше, че ей сега иззад отсрещния хълм ще се появи някой рицар — досущ като статуята в църквата — който ще препусне към нея, ще я вдигне от земята и страстно ще я целуне. В мечтите й обаче нещата не приключваха дотук. След целувката рицарят винаги я мяташе на седлото и я отвеждаше в замъка си.

Ребека се сгуши между завивките. В този дворец живееше майка й и там слънцето никога не залязваше. Там тя не работеше в кръчма, където мъжете се напиваха до припадък, а после повръщаха върху покрития с тръстика под. Там баща й беше добър като някога и не се наливаше с останалите пропаднали типове, докато похотта не го накараше да се изкачи, олюлявайки се, по стълбите и да се покатери върху някоя слугиня… Дали Сен Клер щеше да се върне, питаше се Ребека. Сигурно — все пак йезуитът не се беше сбогувал с нея. Беше й казал само „довиждане“…

Очите на девойката вече се затваряха, но в този момент вратата на стаята й изскърца и тя погледна натам. На прага стоеше някаква тъмна фигура. Отначало Ребека си помисли, че е баща й, но после мъжът се обърна и свещите, които горяха на стълбището, осветиха лицето на Купър, човека на Юда.

Пастор Фрогмор веднага очарова жителите на Дънмоу. Службата му на следващата сутрин нямаше нищо общо с мърморенето на стария Бейнс, което след известно време приспиваше всички в църквата. Новият пастор слезе по стъпалата на олтара със своите чисти одежди и напомадена коса и тръгна из нефа, усмихвайки се на енориашите си. Щом съзря Ребека, която седеше с баща си до една от колоните, той улови погледа й и дяволито й смигна. Девойката не можа да повярва очите си. Снощи този мъж беше осквернил църквата с безумното си пиршество, после се беше впуснал в битка на живот и смърт с беглеца Сен Клер, а сега се разхождаше сред енориашите си, все едно е техен пастир. Явно Фрогмор просто им се подиграваше. На всичкото отгоре новият пастор беше избрал за службата си онзи пасаж от Библията, в който се говореше за вълците в овча кожа. След като го прочете, той продължи с изключително въздействаща проповед за опасностите, дебнещи Божието стадо. Вероятно беше забелязал Купър и шайката му, които се бяха настанили в задната част на църквата, така че посъветва енориашите си да съдействат на служителите на закона и да им помагат с каквото могат в изтощителното преследване на еретиците и разколниците, нахлуващи в кралството с цел подкопаване верността на поданиците на кралицата.