Пол Дохърти - Душегубеца

Когато стигнаха до подвижния мост, останалите опричници се втурнаха в двора на крепостта, но командирът им внезапно обърна коня си. Животното се вдигна на задните си крака, а Дмитрий извади меча си и се втурна обратно към врага. Ребека наблюдаваше ставащото с отворена уста, удивена от смелостта на руснака, а не по-малко и от хитростта му. Предводителят на спахиите, които бяха преследвали опричниците, беше изпреварил другарите си и в момента беше сам и уязвим. Не след дълго двамата мъже се сблъскаха, оръжията им звъннаха и мечът на Дмитрий потъна в рамото на спахията. Конят и ездачът му мигом рухнаха на земята. Едва тогава командирът на опричниците препусна към подвижния мост. Хората му го посрещнаха с одобрителни викове, а войниците по стените започнаха да сипят подигравки и обиди към спахиите, които наобиколиха падналия си предводител.

Изведнъж в степта се изви силен вятър и облакът прах, отделящ крепостта от вражеския лагер, се разсея, разкривайки пораженията, които конниците на Дмитрий бяха нанесли на турците. Шатрите, фургоните и каруците на обсадителите горяха, земята беше осеяна с трупове, оръдията лежаха прекатурени на една страна, а от мястото, където бяха стояли конете и боеприпасите, се вдигаше черен пушек.

Здраво хванала ръката на Сен Клер, Ребека слезе в двора на замъка, където Дмитрий и хората му ликуваха, подавайки си един на друг винени мехове.

Скоро обаче турците отвърнаха на удара. До късния следобед те бяха дотъркаляли оръдията си до стените на крепостта и вече ги обстрелваха с порой от снаряди. Канонадата продължи и през нощта и мракът току се осветяваше от огнените езици на залповете. По зазоряване, пришпорвани от своите имами, дервишите се втурнаха към замъка с бойните си викове на уста, прехвърляйки се през рова по дървени мостчета и изкатервайки се по стените с помощта на високи стълби.

Бранителите се готвеха да отвърнат на атаката с гръцки огън, горящи обръчи и казани с гореща вода. Всички тези боеприпаси бяха отнесени на стените и докато врагът пълзеше нагоре, Дмитрий заповяда главите на нападателите да бъдат посипани с огън и жупел. Ребека, която се грижеше за ранените на стражевата кула, можеше само да наблюдава ставащото. Ушите на девойката пищяха от виковете на сражаващите се мъже, от звъна на стомана и от трещенето на огнестрелни оръжия, а стомахът й се обръщаше от миризмата на горяща плът. Тя се движеше като насън и смело промиваше раните на онези, които все още бяха в състояние да се върнат в битката. Повечето наранявания бяха причинени от куршуми или от стрели и под вещите напътствия на Купър и на Сен Клер Ребека скоро се научи да навлиза надълбоко в плътта и да заглушава писъците и протестите на ранените, натъпквайки в устите им напоен с вино парцал.

Атаката на турците продължи до ранния следобед. После врагът се оттегли, оставяйки след себе си килим от тежко ранени и мъртви войници. От радостта на Дмитрий и на хората му вече нямаше и следа. Дрехите на опричниците бяха раздърпани и прогорени, а плувналите им в пот лица бяха почернели от дим. За известно време защитниците на крепостта изоставиха постовете си, за да се подкрепят и да подремнат, а после се върнаха по стените.

В късния следобед турците се появиха отново, колкото да си приберат мъртъвците, след което пак се оттеглиха. Вечерта обаче канонадата беше подновена. Дмитрий се обезпокои не на шега и нареди да бъде издигната още една стена, в случай че врагът успее да проникне в замъка. Ребека, Сен Клер и Купър бяха освободени от постовете си и им беше казано да си починат. Тримата съюзници едва се довлякоха до стаята си, а после се проснаха в постелите си и заспаха, без да си проговарят.

По някое време Ребека се събуди от шума на оръдейната стрелба и седна в леглото. Сен Клер и Купър спяха дълбоко. В стаята беше ужасно студено и миришеше просто отвратително! Девойката имаше чувството, че отново се е озовала в костницата в Дънмоу. Във въздуха се носеше воня на разложение и изобщо атмосферата беше много потискаща.

— Купър? — прошепна Ребека, но албиносът продължи да лежи по гръб, похърквайки като малко момче.

Девойката се престраши, отметна завивките си и стана от леглото. Всяка костица от тялото й я болеше. После в паметта й изплуваха гърчещите се в ръцете й защитници на Каренска и изпълнените им с болка очи, а в ушите й отекнаха жалните им писъци.

Огънят почти беше угаснал, така че Ребека хвърли още няколко цепеници в камината и се наведе, за да раздуха въглените. Пламъците тутакси обхванаха сухото дърво, хвърляйки наоколо облак от искри. Девойката протегна ръце към огъня и се опита да потисне спомена за видението, което й се беше явило преди време. Цепениците весело запукаха, изпълвайки стаята с топлина. Въпреки това Ребека все още се чувстваше неспокойна. Когато пламъците се разгоряха, тя стана и се приближи до един от тесните прозорци. Като изключим проблясъците от залповете на руснаците, навън цареше пълен мрак. После нещо прошумоля.