Пол Дохърти - Душегубеца

— Кой е там?

В стаята гореше една-единствена свещ, поставена на масичката до леглото на Купър. На светлината й девойката съзря меча на албиноса, който лежеше в ножницата си на пода. Дръжката на оръжието примамливо просветваше. Звукът се повтори. Някой вървеше към Ребека, дишайки тежко. Тя се взря в отсрещния ъгъл — звукът идваше точно оттам! — и бавно тръгна да прекосява стаята.

— Кой е там? — повтори девойката.

Ама че беше глупава! Изобщо не биваше да си ляга, без да си е подсигурила оръжие до постелята. Ами ако турците бяха проникнали в замъка? После пред очите й се оформи някаква тъмна фигура.

— Купър! — извика тя. — Сен Клер!

Фигурата излезе от сенките. Ребека моментално побягна към другия край на стаята, крещейки името на албиноса. Купър се претърколи в леглото, мърморейки си нещо под носа и премлясквайки с устни. Девойката измъкна меча му от ножницата и се обърна. Мъжът пред очите й трябваше да е мъртъв. Лицето му беше синкаво, устата му зееше и изобщо видът му беше като на жив труп. Рагуза! Наемникът, който беше нападнал шайката на Купър по пътя край Колчестър, стоеше пред Ребека в някакъв окъсан жакет, покрит с прах, мърлява риза и износени панталони и ботуши. Девойката не знаеше дали е будна, или сънува. Тя замахна с меча, но острието само изсвистя във въздуха. После някой хвана ръцете й.

— Успокой се, момиче! — извика Купър. — И пусни този меч, за Бога!

Ребека се подчини.

— Какво става?

Сен Клер се запрепъва към тях, потривайки лице.

— Той беше тук! — прошепна девойката, а после се освободи от хватката на Купър и прекоси стаята. — Тук беше, казвам ви!

Сега обаче, на мъждивата светлина от свещта, наоколо не се виждаше нищо подозрително. Ребека се ощипа по бузата и се обърна към двамата мъже.

— Кълна се, че не спях! — запротестира тя. — Видях онзи Рагуза, който ни плени в гората край Колчестър. Стоеше точно в средата на стаята! — девойката приседна на едно столче. — Уверявам ви, че не беше сън. Бях станала от леглото. Вижте, дори разпалих огъня. Рагуза изпълзя от сенките и запристъпва към мен. Изглеждаше като току-що излязъл от гроба!

Сен Клер й подаде една чаша вино и я накара да отпие, а после хвърли един поглед към Купър.

— Това е един от триковете на Фрогмор — каза йезуитът, обхващайки лицето на девойката с топлите си ръце. — Явно магьосникът е използвал силата си, за да разбере къде сме и какво правим, преди сам да се появи — той се обърна към албиноса. — Помни, че дори да раниш Фрогмор, той ще се възстанови бързо — Сен Клер улови погледа на Ребека. — Има само един начин да го убием и тази задача се пада на теб, Хризостома.

Фрогмор, облечен в самурена наметка и стиснал чаша шербет в ръка, седеше върху куп възглавници в шатрата си в турския лагер и гневно се взираше в генерал Бейезил.

— Какво искаш да кажеш? — просъска магьосникът. — Че не си в състояние да изпълниш волята на султана?

Бейезил поглади мустака си и се постара да овладее гласа си. Как му се щеше Сюлейман да беше избрал някой друг!

Отначало всичко беше изглеждало съвсем лесно. За мисията му бяха осигурени първокласни войници и единственото, което се искаше от него, беше да прекоси руската граница, да обсади Каренска, да залови тримата чужденци и победоносно да се завърне в Константинопол. Фрогмор беше използвал силите си, за да разбере къде държат затворниците, а и генералът беше сигурен, че руснаците няма да окажат кой знае каква съпротива. Но ето че всичко се беше объркало! Гарнизонът беше убил мирните им пратеници, беше нападнал лагера им, а после така решително им се беше противопоставил, че не беше останало място за съмнение — битката щеше да се води до смърт.

— Както вече ви казах — започна Бейезил, подбирайки думите си внимателно, — крепостта е подготвена да устои на дълга обсада, каменните стени са дебели, а земята отдолу е толкова твърда, че едва ли ще можем да прокопаем тунел. Руснаците не пожелаха дори да обмислят исканията ни. Изпратих за подкрепление, но…

— Какво но? — попита Фрогмор раздразнено.

— Цар Иван вече трябва да е разбрал, че сме нахлули през границата, и насам сигурно препуска цяла армия.

Фрогмор отпи от шербета си.

— Вие обаче сте велик магьосник… — добави Бейезил.

— Точно така, генерале — остави чашата си Фрогмор. — Освен това господарят ти цени мнението ми високо. Колкото до способностите ми — не си въобразявай, че мога да накарам стените на Каренска да изчезнат или пък да превърна руските войници в купчина крякащи жаби. Превземането на крепостта е твоя работа.