Пол Дохърти - Душегубеца

— Какво според теб представляват ангелите, Уилям? — попита той накрая. — Рицари в бляскави доспехи? Същества с магически способности? Ако прочетеш Библията, ще видиш, че дори Христос е бил човек от плът и кръв и законите на времето и пространството са ограничавали и Него. По време на мъките си на кръста Той, разбира се, е можел да призове цял легион от ангели, но въпреки това не си е мръднал и пръста — Сен Клер започна да разчиства олтара. — Злото у човека трябва да бъде победено от доброто у човека, а не от Бог.

— Обичаш ли тази жена, Майкъл? — изтърси Купър.

Ребека зяпна, удивена от прямотата на албиноса.

— Обичаш ли Ребека Ленъкс? — настоя той.

— Уилям! — възкликна девойката.

— Защото аз я обичам — продължи Купър разгорещено — и когато всичко това свърши, ще я помоля да се омъжи за мен. Където и да отиде после или където и да я отведеш ти, йезуите, аз ще я последвам!

Сен Клер се приближи до албиноса и хвана ръката му.

— Уилям, Уилям. Един Бог знае какво ще стане, когато всичко това свърши!

След тези думи йезуитът се обърна и подкани Ребека да дойде при тях. После хвана и нейната ръка.

— В момента сме обградени от мрак — каза той, — осветяван единствено от лагерните огньове на враговете ни. Ние тримата обаче сме едно цяло, обединено от взаимна обич и вярност, и отразяваме силата на Светата Троица — Отца, Сина и Светия Дух — Сен Клер извиси глас и Ребека настръхна.

— Нека силата на Троицата бъде с нас — продължи напевно йезуитът — и ни помогне да доживеем отредения ни срок. Но ако все пак умрем без време, нека изпрати ангелите си да ни посрещнат — Сен Клер стисна ръцете на двамата си съюзници, а после ги пусна и посочи към прозореца. — Дмитрий е глупак и няма да се вслуша в предупрежденията ми, но чуйте ме какво ще ви кажа — краят наближава!

На следващата сутрин Сен Клер, Купър и Ребека се изкачиха по тясното вито стълбище до върха на стражевата кула. Йезуитът носеше със себе си малко вино, хляб и сушено месо. Небето беше ясно, слънцето печеше и околността се виждаше чудесно. Сред полята, простиращи се като море от зеленина докъдето поглед стига, се забелязваха няколко малки селца, както и множество пръснати стопанства.

— Защо дойдохме тук? — попита Купър, сядайки на пода и вдигайки очи нагоре. — Виждам, че денят е хубав, но все пак…

— Почакай и ще видиш — отвърна му Сен Клер.

И така, тримата седнаха на върха на кулата и се заприказваха. Мрачното настроение на Купър явно се беше разсеяло след призива на Сен Клер към единство и албиносът заговори за живота си в двора на Елизабет, разказвайки на двамата си съюзници за слабостите на кралицата, за подлостта на Уолсингам и за скандала около смъртта на лейди Дъдли 28 28 След като лейди Дъдли била намерена мъртва в основата на някакво стълбище и въпреки заключението на следователите, че става дума за нещастен случай, в Англия се зародил слух, че за смъртта й е отговорен съпругът й. Според мълвата Робърт Дъдли искал да се отърве от жена си, за да може да се ожени за кралицата. — Бел.прев. в Къмнър Плейс.

След известно време Ребека надзърна през парапета и мигом се вцепени. Какъв беше този пушек, за Бога?! Девойката отмести поглед и видя още един стълб черен дим да се издига към синевата. Двамата мъже бързо се изправиха на крака. Из полята горяха множество огньове.

— Турците са прекосили границата — обясни Сен Клер — и са подпалили стопанствата по пътя си.

— Откъде знаеше, че ще стане така? — попита Купър.

— Отгатнах! Ребека ми разказа за видението, което й се е явило преди около две седмици — йезуитът се намръщи. — След като Фрогмор е разбрал къде сме, беше въпрос на време да препусне насам заедно с някой турски генерал. Но сега това няма значение — те вече са тук!

Сен Клер отвори вратата в пода и тримата съюзници заслизаха по тесните стъпала. Когато стигнаха до вътрешния двор, там вече беше настанала суматоха — явно часовите по стените също бяха забелязали пушека. Във въздуха отекваше зов на бойни рогове, а Дмитрий се разпореждаше конете да бъдат изкарани от конюшните. После портите се отвориха и разузнавачите препуснаха извън замъка.

— Ти си знаел, че ще дойдат, нали? — извика командирът на опричниците към Сен Клер, след което потърка размътените си от вино очи и промърмори нещо на руски. — Знаел си…

— Да, знаех и те предупредих — отвърна йезуитът бавно. — Турците са прекосили границата и в момента палят всичко по пътя си, но истинската им цел е да обсадят Каренска.