Пол Дохърти - Душегубеца

Ребека затвори очи и се опита да си представи, че е някъде далеч оттук. Не беше възможно това да се случва наистина! Сигурно сънуваше кошмар. Да, в действителност тя вървеше из гората край Дънмоу, хваната за ръката на майка си. Двете отиваха да си наберат малко диви цветя… В следващия момент девойката чу Сен Клер да шепне зад гърба й на онзи свой странен език. Тя отвори очи и веднага извърна поглед от горящите шейни. От другата страна на йезуита Купър стоеше неподвижно в седлото си и се взираше невъзмутимо пред себе си. Дмитрий приближи коня си до неговия и му каза нещо, но албиносът не отговори.

— Казва, че си белокос демон — обясни му Сен Клер.

— Предай му тогава — отвърна Купър, — че явно съм попаднал в подходяща компания.

Командирът на опричниците накара йезуита да му преведе. Сен Клер се подчини и бавно повтори думите на албиноса на руски. Дмитрий се засмя и се плесна по бедрата.

— Мисля, че те харесва — прошепна йезуитът. — А ти, Купър, току-що научи първия си урок за тази страна и тези мъже. В техните очи съществува само една истинска добродетел и това е смелостта пред лицето на смъртта. Не го забравяй!

Постепенно пламъците намаляха и огънят започна да гасне. Игуменът на манастира и монасите излязоха и се проснаха по очи пред коня на Дмитрий, три пъти удряйки челата си в земята в знак на мълчаливо подчинение. Командирът на опричниците им закрещя нещо и замахна с камшика си във въздуха.

— О, не! — прошепна Ребека. — Нима ще убие и тях?

— Не, няма — отвърна й Сен Клер. — Каза им, че този път ще ги пощади, понеже е в добро настроение, но ги предупреди, че ако отново подслонят някой странник без разрешението на царя, съдбата на водачите ни ще им се стори нищо работа в сравнение с това, което ще сполети тях.

Когато Дмитрий приключи с крясъците, той заповяда факлите да бъдат угасени и бясно препусна по пътя, последван от хората си и тримата затворници, яздещи в средата на колоната.

Ребека се вкопчи в юздите, полагайки неимоверни усилия да се задържи на седлото. Опричниците край нея бяха свели глави, за да се предпазят от свирепия вятър, и препускаха като демони в нощта. От време на време групата им спираше, за да даде почивка на конете и да се подкрепи с малко ръжен хляб, осолено свинско и сушена риба. Девойката не знаеше дали е будна, или сънува. Единственото, което стигаше до съзнанието й, беше лекото просветляване на небето над главите им, тропотът на конски копита и вонята на кръв и дим, която се носеше от тъмните фигури наоколо.

На сутринта, точно когато слънцето се издигна над хоризонта, влязоха в друг манастир. Ребека беше отведена в една задимена стаичка и беше сложена да легне върху някакъв сламеник, покрит с черга. Когато се събуди, вече беше късен следобед. Всяка костица от тялото й я болеше, а устата й беше пресъхнала. Намираше се в някаква малка къщурка. Сен Клер и Купър седяха пред запаления огън и се хранеха заедно с опричниците. Дмитрий прекоси помещението и приклекна до нея.

— Мери си думите, Ребека! — провикна се йезуитът.

Командирът на опричниците протегна облечената си в ръкавица ръка и докосна заешката й устна. После промърмори нещо на руски. Девойката отвърна на погледа му, но замълча. После Дмитрий плъзна ръката си по-надолу и нежно стисна едната й гърда. Ребека не трепна. Руснакът се усмихна и спусна ръката си между бедрата й, след което се обърна и каза нещо на хората си. Девойката затаи дъх. Сен Клер вече се изправяше на крака, а Купър мяташе яростни погледи наоколо си. Ребека събра малко слюнка и с всичка сила се изплю в лицето на Дмитрий. В къщурката настана мъртвешка тишина. Опричниците посегнаха към мечовете и камите си. Командирът им вдигна миризливата черга от земята и изтри с нея храчката от бузата си.

— Да не би за първи път да докосваш жена? — попита Ребека. — Нима не знаеш какво представляваме?

Дмитрий изкрещя нещо на Сен Клер, настоявайки да му преведе думите на девойката. Йезуитът обаче поклати глава.

— Кажи му! — извика Ребека. — Предай му думите ми съвсем точно!

— Предай му още — добави Купър, — че ако го направи пак, ще го убия!

Дмитрий повтори заповедта си. И така, Сен Клер преведе думите на спътниците си. Командирът на опричниците хвърли един хладен поглед към Купър, а после отново се обърна към Ребека. Сърцето на девойката препускаше бясно, а гърлото й беше така пресъхнало, че не можеше нито да преглътне, нито да си поеме дъх. Дмитрий избухна в смях. След това закачливо щипна Ребека по бузата. Останалите опричници също се разсмяха. Командирът им взе лицето на девойката в ръцете си и я целуна по челото. После се изправи на крака и щракна с пръсти. Един от хората му веднага му донесе някакъв малък мях. Дмитрий се наведе и изля малко от парливото питие в устата на Ребека.