Кон Игълдън - Степният вълк

Хазар и Хаджиун слязоха от конете, така че за малко закриха Темуджин. Но Есугей вече беше видял, че нещо мърда под туниката на сина му. Сърцето му заби по-бързо. Въпреки това нямаше да им се размине така лесно.

— Имате сестра, макар че раждането беше по-трудно заради отсъствието ви. Майка ви изгуби почти всичката си кръв от безпокойство за вас.

При тези думи момчетата сведоха погледи. Есугей се намръщи. Прииска му се да ги напердаши заради егоизма им.

— Бяхме на Червения хълм — промърмори Хаджиун и се сви под погледа на баща си. — Темуге видял там орел и се качихме да търсим гнездото.

При тези думи сърцето на Есугей направо литна. Само едно нещо можеше да се гърчи на гърдите на Темуджин, но той не посмя дори да помисли за това. От три поколения, откакто вълците се бяха спуснали тук от далечния запад никой от племето не беше хващал орел. Птиците бяха по-скъпи от дузина най-добри жребци, и то не само заради месото, което можеха да осигурят при лов.

— У теб ли е орлето? — обърна се Есугей към Темуджин и направи стъпка напред.

Неспособно да крие повече възбудата си, момчето се ухили широко, изправи се гордо и бръкна в пазвата си.

— С Хаджиун намерихме две.

Студеното лице на баща му се разчупи в усмивка и белите му зъби заблестяха на фона на тъмната кожа и рехавата брада.

Двете птици, внимателно извадени и поставени в ръцете на Есугей, нададоха писъци, щом се озоваха на светло. Темуджин усети липсата на топлината им веднага щом ги извади от пазвата си. Погледна към Червената птица с очите на собственик, следейки всяко нейно движение.

Есугей не можа да намери подходящите думи. Видя, че Елук се е приближил да види орлетата, и ги вдигна със светнало лице. Обърна се към синовете си.

— Влизайте вътре да видите майка си. Извинете се, че сте я уплашили, и посрещнете сестричката си.

Темуге нахълта през вратата, преди още баща му да бе свършил, и всички чуха радостния вик на Хулун при вида на най-малкия й син. Хаджиун и Хазар също влязоха, но Темуджин и Бехтер останаха на местата си.

— Едното е малко по-дребно от другото — каза Темуджин и посочи птиците. Отчаяно се надяваше да не бъде отпратен. — Има червено по перата си. Нарекох го Червената птица.

— Хубаво име — потвърди Есугей.

Темуджин прочисти гърлото си притеснено.

— Надявах се да я задържа за себе си. Нали са две…

Есугей погледна безизразно сина си.

— Протегни ръка — каза той.

Объркан, Темуджин вдигна ръката си. Есугей задържа двете вързани орлета в едната си ръка, натисна с другата тази на Темуджин и я свали насила надолу.

— Когато пораснат, тежат колкото куче. Можеш ли да задържиш куче на китката си? Не. Това е голям подарък и аз съм ти благодарен за него. Но Червената птица не е за момче, дори то да е мой син.

Темуджин усети, че очите му се пълнят със сълзи. Сутрешните му мечти отидоха на вятъра. Баща му като че ли не долови гнева и отчаянието му и повика Елук.

В очите на Темуджин усмивката на Елук беше лукава и противна, щом той приближи до тях.

— Ти си първият ми воин — обърна се Есугей към него. — Червената птица е твоя.

Очите на Елук се разшириха. Той пое благоговейно птицата, напълно забравил за момчетата.

— Оказваш ми голяма чест — каза и склони глава.

Есугей се разсмя високо.

— Ти ми оказваш чест със службата си. Ще ловуваме заедно. Довечера ще пеем за двата орела, дошли при вълците — отвърна той и се обърна към Темуджин. — Трябва да разкажеш на стария Чагатай всичко, за да напише думите на песента.

Темуджин не отговори, неспособен да стои и да гледа Червената птица в ръцете на Елук. Двамата с Бехтер се пъхнаха през ниската врата на гера, за да видят Хулун и новородената си сестра, заобиколени от останалите братя. Момчетата чуваха баща си отвън, той разказваше на хората какво са донесли синовете му. Довечера щеше да има празненство. Въпреки това всички се чувстваха някак неудобно, щом погледите им се срещнеха. Радостта на баща им означаваше много за тях, но Червената птица си беше на Темуджин.

Вечерта племето запали огньове от изсушена тор. Опекоха месо и сложиха на пламъците огромни врящи казани. Певецът Чагатай пя за двете орлета от Червения хълм, а високите и ниските тонове на гласа му се съчетаваха в странна свръхестествена комбинация. Младите мъже и жени на племето приеха с овации стиховете и Есугей бе принуден да показва орлетата отново и отново, докато те жално пищяха за изгубеното си гнездо.

Изкатерилите Червения хълм момчета приемаха чаша след чаша черен айраг край огньовете в тъмното. Хазар пребледня и се умълча след второто питие. След третото Хаджиун ниско изхърка и бавно падна назад по гръб, а чашата му се катурна в тревата. Темуджин се взираше в пламъците, напълно сляп за нощта наоколо. Не чу приближаването на баща си, а и да беше, едва ли щеше да му обърне внимание. От айрага кръвта му гореше.