Кон Игълдън - Степният вълк

Есугей дойде при синовете си и приклекна на мощните си крака. Носеше тежък, подплатен с вълна дел, за да се предпази от вечерния студ, но под него гърдите му бяха голи. Черният айраг го бе стоплил достатъчно, а и той винаги беше твърдял, че един хан е неуязвим за студа.

— Не прекалявай с пиенето, Темуджин — каза му той. — Вече показа, че си готов да те приемат като мъж. Утре ще изпълня бащинския си дълг и ще те откарам при олхунутите, при народа на майка ти.

Видя Темуджин да вдига поглед, но не разбра изражението на бледожълтите му очи.

— Ще видим най-красивите им дъщери и ще изберем някоя да топли леглото ти, когато започне да кърви — каза бащата и потупа Темуджин по рамото.

— И ще стоя там, докато Елук отглежда Червената птица — отвърна Темуджин с равен студен глас. Нещо в тона му проби алкохолната мъгла и Есугей се намръщи.

— Ще направиш, както ти казва баща ти — отсече той и перна силно Темуджин по главата, може би по-силно, отколкото възнамеряваше. Темуджин политна напред, после се изправи и впери поглед в баща си. Есугей вече бе изгубил интерес към него и надаваше одобрителни викове към Чагатай, който кършеше старите си кокали в танц и ръцете му разсичаха въздуха като орлови криле. След известно време ханът забеляза, че Темуджин продължава да го гледа.

— Ще пропусна събора на племената и състезанията — каза момчето, когато погледите им се срещнаха. Очите му се напълниха с гневни сълзи.

Есугей го изгледа безизразно.

— Олхунутите също ще дойдат на събора — каза той. — Белоног ще бъде с теб. Може би ще ти позволят да се състезаваш срещу братята си.

— Предпочитам да остана тук — каза Темуджин, готов за нов удар.

Есугей сякаш не го чу.

— Ще живееш една година с тях, също като Бехтер — каза той. — Няма да ти е леко, но ще ти останат добри спомени. Не е нужно да казвам, че трябва да опознаеш силата и оръжията им.

— Но ние нямаме спорове с олхунутите — каза Темуджин.

— Зимата е доста дълга — сви рамене баща му.

Главата на Темуджин болезнено туптеше в слабата светлина на утрото, докато баща му и Елук товареха понитата с храна и одеяла. Хулун също обикаляше навън, а новородената й дъщеря сучеше в пазвата й. Двамата с Есугей тихо си поговориха, той се наведе към нея и опря лице в извивката на врата й. Това бе рядка проява на близост, но дори тя не успя да разсее мрачното настроение на Темуджин. Тази сутрин мразеше Есугей с цялата сила, на която е способно едно дванадесетгодишно момче.

Мрачно умълчан, Темуджин продължи да смазва поводите и да проверява всеки ремък и възел на сбруята и стремената. Нямаше да даде повод на баща си да го укори пред по-младите му братя. Не че те бяха наоколо. Герът бе потънал в тишина след снощния запой. Чуваше се как златното орле пищи за храна и Хулун се пъхна вътре, за да го нахрани с парче кърваво месо. Докато Есугей го нямаше, това щеше да е нейно задължение, но то не можеше да отвлече вниманието й от задачата да подготви мъжа си за пътуването.

Понитата пръхтяха и цвилеха, приветствайки новия ден. Темуджин стоеше насред тази мирна сцена като някакво мрачно жребче, търсещо и най-малкия повод да зарита с крака. Не искаше да го сватосват с някаква кравоподобна жена. Искаше да отглежда жребци и да язди с Червената птица, да бъде известен, да всява страх. Чувстваше се като наказан, задето го отпращат. Бехтер вече беше ходил там и се бе върнал. Когато дойдеше време Темуджин да се върне, невястата на Бехтер сигурно вече щеше да е в гера на своя съпруг и брат му щеше да е мъж наред с останалите воини.

Проблемът с Бехтер бе една от причините за киселото настроение на Темуджин. Беше му станало навик да наранява гордостта на по-голямото момче и да се притеснява дали то не е вече безспорен фаворит на баща им. Знаеше, че в негово отсъствие Бехтер ще бъде третиран като наследник. След година собственото му право на наследство като нищо щеше да е забравено.

Но какво друго можеше да направи? Знаеше мнението на Есугей за непокорните синове. Ако откажеше да тръгне, със сигурност щеше да яде бой, а ако продължаваше да упорства, можеха и да го изхвърлят от племето. Есугей често заплашваше с подобно наказание, когато братята бяха прекалено шумни или се биеха твърде грубо помежду си. Той никога не се усмихваше при тези закани и те не мислеха, че ги лъже. Темуджин потрепери при тази мисъл. Да си безименен скиталец беше сурова съдба. Няма кой да наглежда стадото ти, докато спиш, нито пък да ти помогне да изкачиш някой хълм. Почти сигурен беше, че сам би умрял от глад, или по-скоро би бил убит при някой набег.