Кон Игълдън - Степният вълк

Дребният мъж извади ножа си с безизразна физиономия.

— Чакай! Аз мога да ти бъда полезен — внезапно се обади един от татарите.

Темуджин спря за миг, после сви рамене и поклати глава.

— Вече е късно — каза той.

Вътре в гера Арслан върза единствения оцелял. Отвън се разнасяха жаловитите викове на останалите и татаринът го изгледа с омраза.

— Ти уби останалите. Ще убиеш и мен, каквото и да кажа — рече той й опъна въжетата, които го задържаха.

Темуджин се замисли. Трябваше да научи колкото може повече за татарите.

— Ако не скриеш нищо, давам ти дума, че ще те оставя жив — каза той.

Татаринът изсумтя.

— Колко време ще оцелея, без да имам дори оръжие? — озъби се той. — Обещай ми лък и пони и ще ти кажа каквото пожелаеш.

Темуджин внезапно се ухили.

— Пазариш ли се?

Татаринът не отговори и Темуджин се разсмя.

— По-храбър си, отколкото очаквах. Имаш думата ми, че ще ти се даде каквото пожелаеш.

Татаринът се отпусна с облекчение, но Темуджин заговори отново, преди той да подреди мислите си.

— Защо сте дошли в земите на моя народ?

— Ти ли си Темуджин от вълците? — попита татаринът.

Темуджин не си направи труда да го поправя. Това име всяваше страх на север, независимо дали беше от вълците или не.

— Аз съм.

— Има цена за главата ти. Хановете от севера те искат мъртъв — каза татаринът с мрачно задоволство. — Ще те преследват, където и да отидеш.

— Не се преследва някой, който сам е дошъл за теб — спокойно му напомни Темуджин.

Татаринът примигна замислен. Беше започнал деня сред силни воини, а го завършваше сред купища мъртъвци. Потрепери и се изсмя рязко и неочаквано.

— Значи се преследваме помежду си, а от това гарваните и соколите стават все по-охранени — каза той. Смехът му стана горчив и Темуджин го изчака търпеливо да дойде на себе си.

— Ваши хора убиха хана на вълците — напомни му той. Не каза нищо за Бьорте. Тази болка беше все още прекалено остра и кървяща, за да споменава за нея.

— Зная — отвърна татаринът. — Зная също и кой ни го предаде. Той не е от моя народ.

Темуджин се наведе и го изгледа свирепо с жълтите си очи.

— Закле се да ми кажеш всичко, което знаеш — промърмори той. — Говори и ще останеш жив.

Пленникът сведе глава.

— Първо ме развържи — каза той.

Темуджин извади меча си, все още покрит с кръвта на убитите воини. Татаринът се обърна и изпъна ръцете си, за да му прережат въжетата. Вместо това усети допира на студен метал в гърлото си. Темуджин беше зад него.

— Казвай.

— Ханът на олхунутите — с треперещ глас каза татаринът. — Взе сребро, за да ни прати вест.

Темуджин отстъпи назад. Татаринът се обърна към него с разширени очи.

— Така започна тази кървава вражда. Колко души си убил досега?

— Заради баща ми ли? Не достатъчно. Съвсем не достатъчно — отвърна Темуджин. Помисли си за жена си и за охладняването помежду им. — Още не съм започнал разплатата.

Гледаха се в очите, когато вратата се отвори. Отначало не погледнаха кой влиза в гера, после очите на татарина се отместиха към входа. Рязко пое дъх при вида на Юан, който ги гледаше с мрачно изражение.

— Познавам те! — възкликна татаринът и отчаяно задърпа вързаните си китки. Обърна ужасеното си лице към Темуджин. — Моля те, мога…

Юан пристъпи бързо, извади меча си и го уби с едно движение. Острието преряза гърлото на татарина и бликна фонтан кръв.

Темуджин реагира светкавично, сграбчи китката на Юан и го изблъска назад, докато не го закова на паянтовата решетка на стената. Стисна гърлото и ръката му и го загледа свирепо.

— Казах му, че ще го пощадя. Кой си ти, че обезчестяваш думата ми?

Юан не отговори. Пръстите стискаха гърлото му като клещи и лицето му започна да става пурпурно. Темуджин стисна кокалчетата на ръката му и мечът се изхлузи от пръстите му. Разтресе го гневно и изруга.

Без всякакво предупреждение го пусна и Юан рухна на колене. Темуджин изрита меча му настрани, преди мъжът да дойде на себе си.

— Какви тайни криеше той, Юан? Откъде те познаваше?

Когато воинът заговори, гласът му бе дрезгав и на шията му вече се появяваше синина.

— Не знаеше нищо. Може да съм го виждал преди, когато господарят ми беше на север. Помислих, че те напада.

Темуджин изсумтя.

— На колене? С вързани ръце? Лъжец.

Юан вдигна глава и го изгледа с пламнал поглед.

— Ще приема твоето предизвикателство, щом желаеш. Това не променя нищо.

Темуджин го зашлеви толкова силно, че главата му отлетя настрани.