Кон Игълдън - Степният вълк

Темуджин го погледна.

— Може би. Не мога да кажа със сигурност.

Юан се загледа в човека, който ги бе довел през пустошта да убиват. Мина му през ума, че петдесет от най-добрите мъже на Тогрул щяха да бъдат по-подходящи от тридесет. Но тогава те щяха да са повече от хората на Темуджин и това нямаше да се хареса на младия мъж. Юан бе забелязал как Темуджин смесва групите и ги кара да работят заедно. Беше известен с жестокостта си — но и с успехите си. Вече всички гледаха на него като на хан. Юан се запита дали Тогрул е знаел какъв риск поема. Въздъхна тихо, щом Темуджин се отдалечи да разговаря с братята си. Златото и земите могат да купят много, стига да се използват добре. Вен Чао бе показал, че това е така.

Темуджин кимна към братята си, сред които бе и Темуге. Най-младият от четиримата беше получил най-малката броня. Хората на Вен Чао бяха по-слаби, но въпреки това доспехите бяха прекалено големи за него и Темуджин потисна усмивката си, когато Темуге се обърна сковано към понито си, за да провери ремъците и поводите.

— Добре се справяш, братко — каза Темуджин, когато Темуге минаваше покрай него. Чу Хазар да сумти недалеч, но не му обърна внимание. — Скоро ще ги намерим, Темуге. Ще бъдеш ли готов, когато тръгнем да атакуваме?

Темуге вдигна очи към брата, пред когото благоговееше. Той вече не говореше за студения страх в стомаха си, нито за това как ездата го изтощава до такава степен, че му се струваше, че в следващия момент ще падне от седлото и ще ги посрами всичките. Всеки път, когато се спешаваше, краката му бяха схванати до такава степен, че се налагаше да държи здраво понито, за да не рухне на колене.

— Ще бъда, Темуджин — каза той и се помъчи да звучи весело. Вътрешно се беше отчаял. Знаеше, че стрелбата му с лък едва ли заслужаваше дори да се нарече такава, а татарският меч, който му бе дал Темуджин, беше прекалено тежък за него. Беше скрил едно по-малко острие в дела си и се надяваше да използва него. Но дори и тогава мисълта за разрязване на кожа и мускули и за течаща по ръцете му кръв го изпълваше с ужас. Все още не разбираше каква е ползата от него тук, но не можеше да понася презрителната насмешка в очите на Хазар. Хаджиун бе дошъл при него в нощта преди да заминат и бе казал, че Бьорте и Хулун ще имат нужда от подкрепа в лагера на кераитите. Това беше явен опит да му даде повод да остане, но Темуге бе отказал. Ако изобщо имаха нужда от помощ, петдесет воини не биха могли да ги спасят в лагера на кераитите. Присъствието им там беше гаранция, че Темуджин ще се върне с главите, както бе обещал.

От всички братя единствено Темуге не бе годен за войник. С Джелме, Арслан, Юан и братята си, Темуджин разполагаше с хората, които му трябваха, и Темуге знаеше, че все още е млад и прекалено неопитен. Докосна с опасение острието на дългия си нож, докато се качваше на коня. Нощ след нощ сънуваше как спасява живота им, как го гледат изумени и разбират, че наистина е син на Есугей. Не обичаше да се събужда от тези сънища. Потрепери, препуснаха отново. Усещаше студа по-силно, отколкото останалите. Погледна в себе си с надеждата да намери куража, който показваха другите, но не откри нищо друго освен ужас.

Съгледвачите откриха основната сила на татарите само два дни след като Темуджин бе стигнал до мястото на стария лагер. Мъжете препуснаха в галоп обратно и скочиха от конете да доложат на хана.

— Местят се, господарю — задъхано рече първият. — Пуснали са малки отряди във всички посоки, но армията им се движи бавно през долината и идва насам.

Темуджин се озъби в усмивка.

— Изпратиха тридесет мъже да ни открият и нито не се върна жив. Сигурно предполагат, че в района има голямо племе. Добре. Ако са предпазливи, ще се колебаят.

Вдигна ръка, за да свика офицерите си. Всички бяха видели развълнуваните съгледвачи и се събраха бързо в очакване на новините.

— Кажете на хората си да следват заповедите — каза Темуджин, докато се качваше на коня. — Яздим заедно, скоростта определям аз. Ако някой развали строя, ще го оставя на ястребите.

Видя, че Хазар се усмихва, и го изгледа сурово.

— Дори и да е мой брат, Хазар, дори и тогава. Стреляте по моя команда, после вадите мечовете. Ще ги ударим в една редица. Ако се окажете на земята, гледайте да останете живи, докато не избием всички.

— Няма ли да вземаме пленници? — попита Арслан.

Темуджин не се поколеба.

— Ако някой оцелее след нападението ни, ще го разпитам, за да науча подробности. След това не ми е нужен. Няма да умножавам кръвните ни врагове.