Кон Игълдън - Степният вълк

Намери очите му и заби нокти в тях. Мъжът изпищя. Върхът на ножа се плъзна по лицето му и разряза бузата, преди Бьорте да успее да го натисне с цялата си тежест. Съпротивата му приключи, когато откри очното му гнездо и бръкна в него. Ръката, която стискаше гърлото й, се отпусна безжизнено. Бьорте падна и се помъчи да си поеме дъх. Още усещаше миризмата на мъжа по кожата си и в пристъп на безмълвна ярост завъртя ножа в окото му.

— Мъртъв е — каза Арслан до нея и постави ръка на рамото й. Тя подскочи от докосването като опарена. Вдигна поглед и видя, че очите на по-възрастния мъж бяха изпълнени с мъка. — Вече си в безопасност.

Бьорте не каза нищо и очите й се напълниха със сълзи. Внезапно се върна в реалния свят и звуците от лагера стигнаха до нея. Татарите крещяха от болка и ужас наоколо. Не би могла да иска нещо друго.

Седна на колене и загледа замаяно окървавените си ръце. Пусна ножа и се загледа в далечината.

— Темуджин! — чу гласа на Арслан. — Ела и се погрижи за нея.

Ковачът взе ножа и го запрати сред дърветата. Тя не разбра защо изхвърля доброто острие и вдигна глава да го попита.

Темуджин мина през лагера и разрита малкия огън, без да го забележи. Хвана я за раменете и я привлече в обятията си. Тя започна да се съпротивлява, избухна в ридания и се опита да се отскубне.

— Стой мирно! — нареди й той, когато тя вдигна юмруци и го заблъска по лице. Първите удари го накараха да се приведе и да я задържи по-здраво. — Свърши, Бьорте. Стой мирно!

Внезапно силите й я напуснаха, тя падна в обятията му и зарида.

— Тук съм — прошепна той. — Вече си в безопасност. Всичко приключи.

Смънка отново думите, а чувствата бушуваха болезнено в него. Изпитваше облекчение, че я вижда жива, но в него пламтеше червена омраза към тези, които я бяха отвлекли. Хвърли поглед към братята си, те връзваха татарите. Двама пленници ревяха като деца, а от краката и ръцете им стърчаха стрелите на Хаджиун. Третият сигурно щеше да умре, тъй като Арслан му беше разпрал корема. Останалите щяха да останат живи достатъчно дълго.

— Накладете огъня — каза Темуджин на братята си. — Искам да усетят горещината и да разберат какво ги очаква.

Хазар и Хаджиун се заеха да събират дърва. Довлякоха един стар дънер. Пламъците запълзяха по сухото дърво и огънят бързо се разгоря.

Арслан наблюдаваше Бьорте и Темуджин. Лицето на жената бе празно, сякаш беше припаднала. Ковачът поклати глава.

— Да ги убием и да се връщаме при останалите — каза Арслан. — Това, което си замислил е безчестно.

Темуджин се обърна към него и го изгледа с безумни очи.

— Ти тръгвай, щом искаш — рязко му каза той. — Това е кръвно отмъщение.

Арслан не помръдна.

— Няма да участвам в него — най-сетне отсече.

Темуджин кимна. Хазар и Хаджиун бяха от двете му страни. Тримата братя гледаха право в ковача и той се смрази. В очите им нямаше и помен от жалост. Зад тях татарите стенеха от ужас, а огънят се разгаряше все повече.

Темуджин стоеше гол до кръста, кожата му блестеше от пот. Братята му бяха превърнали огъня в бушуващ ад, до който не можеше да приближи никой.

— Предавам живота им на небето и земята и пръскам душите им в огъня — каза Темуджин, вдигайки глава към студените звезди. От устата му се спускаше широка кървава ивица, минаваше през гърдите и стигаше до кръста. Той държеше последния татарин за гърлото. Мъжът бе слаб от раните си, но се съпротивляваше немощно и краката му драскаха земята. Темуджин сякаш не усещаше тежестта му. Стоеше толкова близо до огъня, че косъмчетата на ръцете му се опърлиха, но той бе потънал в транса на смъртта и не чувстваше болка.

Хаджиун и Хазар наблюдаваха в мрачно мълчание няколко крачки по-назад. Те също бяха белязани с кръвта на татарите и бяха опитали опечената им в огъня плът. Наблизо лежаха три голи тела. Две от тях имаха черни дупки в гърдите, от които изтече достатъчно кръв, за да отмие мъката и гнева. Не бяха заклали убития от Бьорте. Огънят беше само за живите.

Без да ги забелязва, Темуджин започна да изрича думи, които не беше чувал, откакто старият Чагатай бе умрял. Шаманската песен говореше за загуба и отмъщение, за зима, лед и кръв. Не трябваше да се напряга, за да си спомни думите, те идваха сами на езика му, сякаш винаги ги беше знаел.

Последният татарин изстена от ужас и задраска със счупени нокти ръката му. Темуджин погледна надолу към него.

— Ела, Бьорте — каза той, без да сваля очи от мъжа. Бьорте пристъпи на светлината на огъня и сенките заиграха по кожата й. Очите й уловиха трептящата светлина и пламъците сякаш затанцуваха в нея.