Кон Игълдън - Степният вълк

Темуджин погледна към жена си и извади от колана си вече хлъзгавия от тъмната кръв нож. С рязко движение отвори гърдите на татарина и задвижи острието напред-назад, за да разреже мускула. Устата на мъжа се отвори, но от нея не излезе никакъв звук. Блестящите органи пулсираха, докато Темуджин бъркаше вътре, стискаше и режеше. С два пръста извади димящо парче от сърцето. Набучи го на върха на ножа и го задържа в пламъците. По кожата му избиха мехури, докато месото цвърчеше и пръскаше. Изсумтя от болката — усещаше я, но не й обръщаше внимание. Татаринът падна върху листата с все още отворени очи. Без дума, Темуджин извади обгореното месо от ножа и го подаде на Бьорте, а тя го поднесе към устата си.

Беше почти сурово и тя задъвка силно, за да може да го преглътне. Усети горещата кръв по устните си. Не знаеше какво да очаква. Това беше най-старата от всички магии — яденето на души. Месото се плъзна надолу по хранопровода й и с него дойде усещането за лекота и сила. Устните й се отвориха в усмивка и разкриха зъбите. Темуджин рухна, сякаш от раменете му падна непосилен товар. Допреди малко той беше магьосник, изричащ тъмни заклинания; миг по-късно се превърна просто в уморен мъж, измъчен и изтощен от мъка и болка.

Бьорте вдигна ръка към лицето на съпруга си, докосна бузата му и остави върху нея кърваво петънце.

— Достатъчно — каза тя през пращенето на огъня. — Вече можеш да спиш.

Той кимна изтощено и най-сетне отстъпи от пламъците, за да се присъедини към братята си. Арслан стоеше по-назад с мрачно изражение. Не беше участвал в кръвопролитието и в яденето на отрязани от живи хора парчета. Не беше усетил прилива на живот, който идваше с ритуала, нито последвалото го изтощение. Не погледна към обезобразените трупове на татарите, докато се настаняваше на земята и прибираше ръцете си в дела. Знаеше, че сънищата му ще бъдат ужасни.

Ханът на кераитите Тогрул бе събуден от първата си жена, която го разтърсваше грубо.

— Ставай, мързеливецо — каза тя и резкият й глас разби на парчета приятния сън с обичайната си сила.

Тогрул изстена и отвори очи. Беше му дала шест дъщери и нито един син. Изгледа я раздразнено и разтърка лице.

— Защо ме тормозиш, жено? Тъкмо сънувах времето, когато беше млада и привлекателна.

В отговор тя го смушка силно в ребрата.

— Онзи, новият, когото призова, е пристигнал с дрипавите си последователи. Виждам, че не се различават много от повечето мръсни скиталци. Цял ден ли ще си търкаляш тумбака и ще хъркаш, докато те ти оглеждат герите?

Тогрул се намръщи, потисна една прозявка и се почеса. Свали крака на студения под и се огледа.

— Не виждам никаква храна — каза намръщено той. — На празен стомах ли трябва да излизам?

— Стомахът ти никога не е празен — отвърна му заядливо тя. — Не подобава да ги караш да чакат, докато тъпчеш търбуха си с поредната овца.

— Жено, кажи ми отново защо те търпя — каза той, докато ставаше. — Забравил съм.

Тя изсумтя. Той се облече, като се движеше изненадващо бързо за толкова едър мъж. Плисна вода на лицето си и жена му пъхна в ръцете топъл хляб и тлъсто овнешко. При вида му той най-сетне се усмихна, отхапа наведнъж половината и тихо се оригна. Седна отново и довърши закуската, докато жена му връзваше ботушите. Страшно много я обичаше.

— Приличаш на овчар — каза му тя, когато тръгна към вратата. — Ако те питат къде се крие истинският хан на кераитите, кажи им, че си го изял.

— Жено, ти си светлината на сърцето ми — каза той и наведе глава, за да излезе навън. Изсмя се, когато тя хвърли по него нещо, което издрънча по затварящата се врата.

Когато видя дошлите при герите му воини, настроението му се промени. Те бяха слезли от конете си и вече изглеждаха раздразнени от наобиколилата ги глупава тълпа. Тогрул изпъшка, прииска му се да беше хапнал още малко. Стомахът му изръмжа и той си помисли, че новодошлите с радост биха приели едно пиршество в тяхна чест. Жена му нямаше как да възрази.

Тълпата кераитски деца се раздели и той видя дружинниците си. Огледа се за Вен Чао, но посланикът явно още не се беше събудил. Докато приближаваше групата, сърцето на Тогрул се сви, като видя колко са малобройни. Къде е ордата, която му беше обещал Вен?

Мнозина от новодошлите се оглеждаха с тревога и интерес. В центъра Тогрул видя петима мъже с твърди и напрегнати лица, които стояха до кльощави понита. Грейна в усмивка и тръгна към тях, оставяйки дружинниците си назад.