Филипа Грегъри - Любовникът на девицата

Елизабет скочи на крака и отново отиде бавно до прозореца.

— Това ли е наистина първата ни работа? — запита тя.

— Добра идея — каза Норфолк, като пренебрегна племенницата си, кралицата. — Пратете ги обратно в нивите им, преди да започнат да си набиват разни идеи в дебелите глави. И сложете църквата на мястото й.

— Всичките ни проблеми ще свършат — каза един глупак.

Това подейства на гнева на Елизабет, както искрата действа на праханта.

— Ще приключат ли? — процеди тя, втурвайки се от прозореца като разярено котенце. — Ще приключат? Когато Кале е още във френски ръце и е твърде невероятно да го откупим обратно? Когато Мери все още държи английския герб на щита си? Как ще са приключили тревогите ни? Кралица ли съм аз на Франция, или не?

Възцари се удивено мълчание.

— Такава сте — каза тихо Сесил, когато никой друг не се осмели да проговори. На теория тя беше такава. Английските монарси винаги се бяха зовали „крал на Франция“, дори когато английските владения във Франция се бяха смалили до принадлежащия на англичаните Кале. Сега изглеждаше, че Елизабет смята да продължи традицията, макар Кале да беше изгубен.

— Тогава къде са моите френски крепости и френските ми територии? Ще ви кажа. В ръцете на незаконна войска. Къде са моите оръдия и моите стени и моите укрепления? Ще ви кажа. Съборени или предадени на Англия. А когато моят посланик отива да вечеря във френския двор, какво вижда върху блюдата на френската принцеса?

Всички бяха свели погледи към масата, като се опитваха чрез мислите си да заставят бурята да ги отмине.

— Моят герб! — изкрещя Елизабет. — Върху френски блюда. В този договор, за който всички вие се радвате толкова много, ли е решено това? Не! Някой повдигнал ли е изобщо този въпрос? Не! А вие мислите, че най-важната работа на кралството е кой ще бъде начело на църквата. Не е така, милорди! Не е така! Най-важната работа е да ми върнете моя Кале и да заставите тази жена да престане да използва моя герб върху проклетите си съдове!

— Проблемът ще бъде решен — каза успокояващо Сесил. Хвърли поглед около масата. Те всички мислеха като един: че тези срещи на съвета щяха да протичат много по-лесно, ако само тя можеше да се омъжи за разумен мъж и да остави на него кралските дела.

За свой ужас той видя, че тъмните й очи се пълнеха със сълзи.

— А пък и Филип Испански… — гласът й беше пресипнал. — Сега научавам, че той ще се жени.

Сесил я погледна удивен. През ум не му беше минавало, че тя наистина изпитва нещо към мъжа, когото беше измъчвала, докато съпругата му беше жива, а после, в продължение на месеци след това, беше залъгвала.

— Брак, който да подпечата договора — каза той колебливо. — Не смятам, че има някакво ухажване, някакво предпочитание. Няма привличане, не става дума за чувства, съперничещи си с тези към вас. Той не я предпочита пред… пред…

— Вие ме подтиквахте да се омъжа за него — каза тя с пулсиращ от вълнение глас, като плъзгаше поглед по сведените глави на своите тайни съветници. — И въпреки това непрестанно ме убеждавате да приема един или друг мъж, а виждате ли? Избраният от вас мъж, предпочетеният от вас кандидат, е неверен. Той се кълнеше, че ме обича, но виждате ли? Той ще се ожени за друга. Щяхте да ме заставите да се омъжа за неверен и обичащ флиртовете мъж.

— Никой не би могъл да й приляга по-добре — каза Норфолк толкова ниско, че не го чу никой, освен съседа му, който изсумтя, за да потисне смеха си.

Сесил знаеше, че беше безсмислено дори да се опитва да й изтъква разумни доводи.

— Да — каза той простичко. — Много сме сгрешили относно нрава му. Слава на бога, че Ваша светлост е толкова млада и толкова прекрасна, че винаги ще има кандидати за ръката ви. Вие трябва да направите избора, Ваша светлост. Винаги ще има мъже, които копнеят да се оженят за вас. Всичко, което ние можем да направим, е да ви посъветваме, за да направите благоразумна преценка.

Въздишка, подобна на лек полъх на вятъра, премина през изпадналите в затруднение съветници. За пореден път Сесил беше улучил точно правилния тон. Сър Франсис Нолис се изправи на крака и отведе братовчедка си до стола й начело на масата.

— А сега — каза той, — макар че наистина са по-маловажни, трябва да поговорим за епископите, Ваша светлост. Не можем да продължаваме така. Трябва да сключим споразумение с църквата.

Братовчедката на Ейми и нейният съпруг, преуспяващ търговец, който имаше търговски интереси в Антверпен, я посрещнаха на прага на голямата си, солидно построена къща в Камбъруел.