Филипа Грегъри - Любовникът на девицата

— Виждала ли си някога Аран?

— Не, но Катерина Нолис говори много хубави неща за него. Казва, че е красив и умен, и, разбира се, единствено Мери, кралицата на шотландците, има по-голямо основание от него да претендира за престола на Шотландия. Ако кралицата се омъжи за него и той победи регентката и заеме престола, тогава техният син ще обедини двете кралства.

Тя видя как лицето на Дъдли потъмнява.

— Той е най-голямата опасност за нас — каза той, и тя знаеше, че не говори за опасността, заплашваща Англия, а за опасността, която застрашаваше самите тях.

— Тя те харесва повече от всеки друг мъж в двора — каза Мери, като се усмихваше. — Все повтаря колко си умел и колко си красив. Непрекъснато го отбелязва, и дори най-младите придворни дами знаят, че ако искат да й доставят удоволствие, само трябва да кажат колко добре яздиш, или колко добре гледани са конете, или какъв чудесен вкус имаш по отношение на облеклото. Летиша Нолис се държи направо неподобаващо за девойка, когато говори за теб, а кралицата се смее.

Беше смятала, че той ще се засмее, но лицето му още беше навъсено.

— Каква полза ми носи това, след като имам съпруга? — попита той. — И освен това Елизабет няма да се омъжи в разрез с интересите на трона.

Думите му така я потресоха, че замлъкна напълно.

— Какво? — попита тя.

Той срещна зашеметения й поглед с откровено изражение:

— Елизабет няма да сключи брак, който противоречи на политиката, каквито и да са желанията й — каза той рязко. — А и аз не съм свободен.

— Но разбира се, че не! — заекна тя. — Робърт, братко, знаех, че си неин фаворит — целият свят може да види това! Всички се шегуваме с кралицата, че има очи само за теб. Половината мъже в двора те мразят за това. Но никога не съм си представяла, че мислиш за нещо повече.

Робърт сви рамене:

— Разбира се, че мисля за това — каза той простичко. — Но не мога да си представя как би могло да ми се случи. Аз съм женен мъж и съпругата ми не е особено здрава, но няма вероятност тя да умре през следващите двайсет години, а аз не бих й го пожелал. Елизабет е Тюдор до мозъка на костите. Тя ще иска да се омъжи както заради власт, така и от любов, точно както направи сестра й, точно както винаги правеше баща й. Аран ще бъде блестящ съпруг за нея, той може да обедини шотландците срещу французите и да ги победи в Шотландия, след това може да се ожени за нея и да превърне Англия и Шотландия в едно непобедимо кралство. После ще ме отпрати.

Мери Сидни стрелна брат си с нервен, кос поглед.

— Но ако това е най-добре за Англия? — предположи тя свенливо. — Тогава може би е редно да вземем страната на Аран? Дори ако това е в противоречие с личните ни желания? Ако това е най-добре за Англия?

— Няма Англия — каза той грубо. — Не както я разбираш ти. Не съществува цялост, която да познава себе си под името Англия. Съществува само една общност от изтъкнати фамилии: ние, фамилиите Хауърд, Пар, Сесил, с изгледи за успех, фамилиите Пърси, Невил, Сиймор, и най-разбойническото племе от всички тях: Тюдорите. Това, което е добро за Англия, е добро за най-влиятелната от всички фамилии, а най-влиятелната от всички фамилии е тази, която се справя най-добре със собствените си дела. Това е, в което вярваше баща ни: това беше планът, който той имаше за нас. Сега най-влиятелната фамилия в страната са Тюдорите, не толкова отдавна това бяхме ние. Отново ще бъдем ние. Изчаквай, докато постигнеш най-доброто за нашето семейство, сестро, както правя аз, и Англия ще има полза.

— Но каквито и планове да правиш за семейството ни, не можеш да се надяваш да се ожениш за кралицата — каза тя, с много нисък глас. — Знаеш, че не можеш. Налице е Ейми… а и самата кралица не би го направила.

— Няма смисъл да бъдеш фаворитът, освен ако не се издигнеш до положението на първи човек в страната — каза Робърт. — Независимо от титлата, която получаваш.

Точно толкова внезапно, колкото беше пристигнала в къщата на семейство Удс, в средата на март Ейми им каза, че трябва да ги напусне.

— Толкова съжалявам, че заминаваш — каза топло госпожа Удс. — Надявах се, че ще бъдеш тук достатъчно дълго, за да посрещнем заедно началото на май.

Ейми беше разсеяна поради щастието, което я бе обзело.

— Ще дойда и някоя друга година, ако мога — каза тя бързо. — Но сър Робърт току-що ме повика да се срещна с него в Камбъруел. Братовчедите на майка ми, семейство Скот, имат къща там. И, разбира се, трябва да замина веднага.

Госпожа Удс ахна: