Филипа Грегъри - Любовникът на девицата

Тя леко ахна от потрес:

— Твърде волнодумен сте, сър Робърт.

Увереността му не бе ни най-малко разклатена: той все още държеше ръката й в топлата си хватка.

— Твърде сигурен съм — каза той тихо. — Вие сте не само кралица, но и млада жена. Имате както корона, така и сърце. И би трябвало да изберете мъж, който да е добър както за страната ви, така и за желанията ви. Вие не сте жена, която трябва да има студено легло, Елизабет. Вие не сте жена, която може да се омъжи само по политически причини. Вие имате нужда от мъж, когото можете да обичате и на когото да се доверявате. Зная това. Познавам ви.

Жълтите нарциси в Кембриджшър бяха цъфнали и се ширеха като килим от кремаво и златисто в полята край реката, а косовете пееха в живите плетове. Ейми Дъдли излизаше на езда с госпожа Удс всяка сутрин. Тя се оказа очарователна гостенка, възхищаваше се на техните пълни с овце пасища и притежаваше познания за реколтата от сено, която започваше да се показва в зелено през сухата, бледа зимна трева.

— Сигурно копнеете за собствено имение — отбеляза госпожа Удс, докато яздеха през горичка от млади дъбове.

— Надявам се, че ще купим едно — каза Ейми щастливо. — Фличъм Хол, близо до стария ми дом. Моята мащеха ми пише, че скуайър Саймс е готов да продава, а аз винаги съм харесвала този имот. Баща ми казваше, че би дал цялото си състояние за него. Преди няколко години се надяваше да го купи за Робърт и мен, но после… — тя млъкна насред изречението. — Както и да е, надявам се, че ще можем да го вземем сега. Има три хубави парцела гориста земя, и две чисти реки. Има няколко хубави крайречни ливади на мястото, където реките се събират, а на по-високата земя почвата може да дава добра реколта, главно ечемик. По-високите поля, разбира се, са пасища за овцете, и познавам стадото. Яздя там още от детството си. Милорд харесваше вида на мястото, и мисля, че щеше да го купи, но когато започнаха бедите ни… — Ейми отново замълча насред изречението. — Както и да е — каза по-весело. — Помолих Лизи Одингсел да му пише, за да му съобщи, че имотът се продава, и чакам отговора му.

— И не сте ли го виждали, откакто кралицата наследи трона? — попита госпожа Удс невярващо.

Ейми отмина забележката със смях.

— Не! Не е ли скандално? Мислех, че той ще си дойде у дома за Дванайсетата нощ, той всъщност обеща, че ще го направи, но тъй като е началник на конницата, отговаряше за всички празненства в двора, и имаше толкова много работа. Кралицата язди или излиза на лов всеки ден, знаете. Той трябва да управлява конюшните й, и да се справя също и с всички дворцови забавления, поетични драми и балове, и празненства, и всичко останало.

— Не искате ли да се присъедините към него?

— А, не — каза Ейми решително. — Отидох с него в Лондон, когато баща му беше жив и цялото семейство беше в кралския двор, и беше ужасно!

Госпожа Удс се засмя.

— Защо, какво му беше толкова ужасното?

— През по-голямата част от деня няма какво друго да правиш, освен да безделничиш и да водиш празни разговори — каза искрено Ейми. — Мъжете, разбира се, си имат делата на Частния съвет и парламента, които да обсъждат, и безкрайното домогване до пенсии, постове и благоволение. Но за жените остава само службата в покоите на кралицата, и всъщност нищо повече. Много малко дами се интересуват от делата на кралството, а и без друго никой мъж не би поискал мнението ми. Трябваше по цели дни да седя със свекърва си, а тя не се интересуваше от никого, освен от своя съпруг, херцога, и синовете си. Всичките четирима братя на съпруга ми бяха с блестящи умове, и много предани един на друг, а той има и две сестри, лейди Катрин и Мери…

— Която сега е лейди Сидни?

— Да, тя. Те всички мислят, че сър Робърт е истинско божество, и затова никоя жена нямаше да е достатъчно добра за него. Най-малко пък аз. Всички те ме смятаха за глупачка, и когато най-сетне ми позволиха да си тръгна, аз вече бях напълно съгласна с тях.

Госпожа Удс се разсмя заедно с Ейми.

— Какъв кошмар! Но вие сигурно сте имали собствени мнения, били сте в семейство, което се е намирало в самото сърце на властта.

Ейми направи лека гримаса:

— В това семейство човек много бързо се научаваше, че ако има мнения, които не са в съгласие с тези на херцога, е по-добре да не ги изразява гласно — каза тя. — Макар че съпругът ми потегли срещу нея, аз винаги съм знаела, че кралица Мери е истинската кралица, и винаги знаех, че нейната вяра ще възтържествува. Но за мен и за Робърт, беше по-добре, ако пазя за себе си мислите и вярата си.