— Но какво изпитание за силата на духа! Никога да не спориш, когато те са толкова надменни и нетърпящи възражение!
Ейми се изкикоти.
— Нямам думи да го опиша — каза тя. — А най-лошото от всичко е, че сър Робърт не е такъв. Когато за пръв път го срещнах в къщата на баща ми, той беше още момче, толкова мил и любящ. Смятахме да си купим малко имение и да държим овце, а той щеше да развъжда коне. А ето ме тук, и още го чакам да се прибере у дома.
— Винаги съм копнеела да отида в двора — отбеляза госпожа Удс в изпълнената с копнеж пауза. — Господин Удс ме заведе веднъж да видя старата кралица, докато се хранеше, и беше много величествено.
— Отнема цяла вечност — каза рязко Ейми. — И храната е винаги студена, а през половината време е толкова лошо приготвена, че всички се връщат в собствените си покои и поръчват да им приготвят храна там, за да могат да хапнат нещо хубаво. Не е позволено да държиш собствени ловни кучета, и не можеш да имаш повече слуги, отколкото позволява лорд–канцлерът на краля, и трябва да спазваш установените дворцови часове… да ставаш късно и да си лягаш късно, когато вече си толкова уморен, че ти се иска да умреш.
— Но този живот задоволява лорд Робърт? — отбеляза остро госпожа Удс.
Ейми кимна и обърна коня си към къщи.
— Засега. Той още от рождение е живял в дворците с кралското семейство. Живял е като принц. Но знам, че в сърцето си той все още е младият мъж, в когото се влюбих, който не искаше нищо повече, освен малко добра земя за пасища, за да развъжда красиви коне. Знам, че трябва да вярвам на това — каквото и да ми струва.
— Но какво ще стане с вас? — попита внимателно госпожа Удс, като подкара коня си редом с този на по-младата жена.
— Не губя вяра — каза упорито Ейми. — Чакам го и вярвам, че той ще се прибере у дома при мен. Омъжих се за него, защото го обичах такъв, какъвто е. А той се ожени за мен, защото ме обичаше такава, каквато съм. И когато тази кралица и това царуване вече престанат да бъдат толкова нови, когато всички пенсии и постове бъдат разграбени, а всички привилегии — разпределени, тогава, когато има нужното време, той ще дойде у дома при мен, и аз ще бъда там, в нашата прекрасна къща, с красивите жребчета, родени от кобилите на полето, и всичко ще бъде така, както трябва да бъде.
Флиртът на Елизабет с Филип Испански чрез тайни лични писма стигна достатъчно далече, за да разтревожи Уилям Сесил, стигна достатъчно далече, за да обезпокои и Катерина Нолис. Но Мери Сидни, която разговаряше приглушено с любимия си брат Робърт Дъдли, беше спокойна.
— Уверена съм, че тя само го осигурява като съюзник — каза тя тихо. — И се забавлява, разбира се. Тя има нужда да получава постоянно нечие възхищение.
Той кимна. Яздеха заедно, прибирайки се бавно вкъщи от лов, по време на който бяха отпуснали юздите: и двата коня бяха запотени и се задъхваха. Пред тях кралицата яздеше с Катерина Нолис от едната си страна и новодошъл, миловиден млад мъж — от другата. Робърт Дъдли го беше огледал добре и не беше разтревожен. Елизабет никога нямаше да бъде омаяна от едно хубаво лице — тя имаше нужда от мъж, който да й спре дъха.
— Съюзник срещу Франция? — предположи той.
— Такъв е моделът — каза тя. — Филип ни подкрепи срещу Франция, когато превзеха Кале, ние го подкрепихме, когато французите заплашваха Нидерландия.
— Иска ли Елизабет той да остане неин приятел, за да може тя да тръгне срещу шотландската регентка? — попита той. — Харесва ли й планът на Сесил да подкрепи шотландските протестанти? Казва ли нещо, когато е спокойна и насаме с вас, жените? Прави ли планове за война, както Сесил твърди, че трябва?
Мери поклати глава.
— Тя е като кон, нападнат от мухи. Не може да бъде спокойна. Понякога, изглежда, си мисли, че е редно да им помогне, споделя вярата им, и съзнава, разбира се, че французите са най-голямата заплаха за нашия мир. Но в други моменти твърде много се страхува да предприеме първия ход срещу един миропомазан монарх. Страхува се какви врагове може да разгневи тук. Освен това е в постоянен ужас, че някой ще дойде да я убие тайно, с нож. Не смее да направи нищо, с което би увеличила броя на враговете си.
Той се намръщи.
— Сесил е напълно сигурен, че Франция е най-голямата опасност за нас, и че трябва да се бием с французите сега, докато самите шотландци се обръщат срещу господарите си. Това е подходящият момент за нас, докато те ни призовават на помощ.
— Сесил ще предпочете тя да се омъжи за Аран — предположи Мери. — Не за Филип. Сесил мрази испанците и папизма повече от всеки друг, макар че винаги говори толкова спокойно и така премерено.
Читать дальше