Филипа Грегъри - Любовникът на девицата

И Сесил почувства, че губи равновесие, сякаш подът се беше разтворил като пропаст под краката му. Най-сетне той наистина разбра сър Робърт.

— Мислите, че тя ще се ожени за вас? — прошепна.

Робърт се усмихна: млад мъж, изпълнен с увереността, която му даваше любовта.

— Със сигурност. Ако някой не ме убие преди това.

Сесил го докосна по ръкава, за да го задържи.

— Наистина ли мислите това? Помолили сте я и тя се е съгласила?

„Запази спокойствие, тя никога не дава сериозно съгласието си за женитба. Никога не удържа дадената дума“

— Тя самата ме помоли. Между нас има споразумение. Тя не може да понесе бремето на кралството сама, а аз я обичам и тя също ме обича. — За миг лицето на Робърт, горящо с пламъка на амбицията на рода Дъдли, се смекчи. — Аз наистина я обичам, знаете ли, Сесил. Повече, отколкото можете да си представите. Аз ще я направя щастлива. Ще посветя живота си на това да я направя щастлива.

„Да, но това не е въпрос на любов“, помисли си Сесил нещастно. „Тя не е доячка, вие не сте пастир. Никой от двама ви не е свободен да се ожени по любов. Тя е кралица на Англия, а вие сте женен. Ако поеме в тази посока, тя ще бъде кралица в изгнание, а вие ще бъдете обезглавен“.

На глас каза:

— Твърдо ли се споразумяхте?

— Само смъртта може да ни спре.

Дъдли се усмихна.

— Ще дойдеш ли да пояздим? — обърна се Лизи Одингсел с покана към Ейми. — Нарцисите са разцъфнали край реката, и са красива гледка. Помислих си, че може да пояздим дотам и да откъснем няколко.

— Уморена съм — каза Ейми немощно.

— Не си излизала от дни — каза Лизи.

Ейми успя да се усмихне слабо.

— Знам, много скучна гостенка съм.

— Не е това! Брат ми е загрижен за здравето ти. Би ли искала да те прегледа нашият семеен лекар?

Ейми подаде ръка на приятелката си.

— Знаеш какво не е наред с мен. Знаеш, че няма лек. Чула ли си нещо от двора?

Беглото виновно изражение, което се плъзна за миг по лицето на Лизи, каза на Ейми всичко.

— Тя няма да се омъжи за ерцхерцога? Заедно ли са?

— Ейми, хората говорят за женитбата им като за нещо напълно сигурно. Братовчедката на Алис, която е приемана в кралския двор, е сигурна в това. Може би е редно да помислиш какво ще правиш, когато той те принуди да му дадеш развод.

Ейми мълчеше. Госпожа Одингсел не смееше да каже нищо повече.

— Ще говоря с отец Уилсън — реши Ейми.

— Направи го! — възкликна госпожа Одингсел, облекчена донякъде от бремето, налагано й от съвестта — да проявява загриженост за Ейми. — Да го повикам ли?

— Ще отида пеша до църквата — реши Ейми. — Ще отида да се видя с него утре сутринта.

Къщата на семейство Хайд граничеше с църковния двор: беше приятно да се върви пеша надолу по лъкатушещата пътека сред нарцисите до покритата порта, вградена в градинската стена. Ейми отвори портата и тръгна по пътеката към църквата.

Отец Уилсън беше коленичил пред олтара, но при звука от отварянето на вратата се изправи на крака и тръгна по пътеката между скамейките. Когато видя Ейми, се спря.

— Лейди Дъдли.

— Отче, имам нужда да изповядам греховете си и да ви помоля за съвет.

— Предполага се, че нямам право да ви изслушвам — каза той. — Наредено е да се молите направо на Бог.

Тя се огледа невиждащо из църквата. Нямаше ги вече красивите прозорци от рисувано стъкло, които бяха стрували на енорията толкова скъпо, преградата между нефа и мястото за хористите беше свалена.

— Какво се е случило? — прошепна тя.

— Взеха рисуваното стъкло от прозорците, и свещите, и потира, и преградата между нефа и мястото за хористите.

— Защо?

Той сви рамене.

— Нарекоха ги папистки капани за душата.

— Тогава може ли да говорим тук? — посочи Ейми към скамейката.

— Бог ще ни чуе и тук, както и навсякъде другаде — увери я свещеникът. — Да коленичим и да го помолим за помощ.

Той отпусна глава в ръцете си и за миг се помоли напълно искрено да може да намери думи, с които да утеши тази млада жена. Тъй като беше чувал някои от клюките от двора, знаеше, че задачата не е по силите му: тя беше изоставена. Но Бог беше милостив, може би нещо щеше да се появи.

Ейми коленичи с лице, заровено в ръцете, а после заговори тихо през щита на пръстите си.

— Съпругът ми, сър Робърт, предлага брак на кралицата — каза тя тихо. — Казва ми, че такова е нейното желание. Казва ми, че тя може да ми наложи развод, че сега тя е папата в Англия.

Свещеникът кимна.

— А какво каза ти, чадо мое?

Ейми въздъхна.