Филипа Грегъри - Любовникът на девицата

Отначало Елизабет не разбра.

— Но тогава хората с големи запаси от монети няма да имат състоянието, което са смятали, че притежават.

— Да — каза Сесил. — Това ще навреди на хората с големи богатства, но не и на обикновените хора. Хората с големи богатства ще възроптаят, но обикновените хора ще ни обикнат. А хората с огромни богатства са също така и търговци и собственици на големи стада овце; и авантюристи: те ще получат добра цена за новите монети, когато търгуват и пътуват в чужбина. Няма да роптаят твърде високо.

— А кралската хазна? — попита тя, внезапно разтревожена за собственото си намаляло състояние.

— С това се занимава вашият съветник Армагил Уад — каза той. — Постепенно обръщате пари в злато, откакто се възкачихте на трона. Отново ще направим солидна валутата на тази страна, и ще нарекат това време „златен век“.

Щом чу тези думи, Елизабет се усмихна, както той знаеше, че ще стане.

— Но това трябва да бъде пълна тайна — каза той. — Ако кажете и на един човек — „а ние и двамата знаем кой ще бъде този човек“ — той ще започне спекулация с валута, и това ще предупреди всички, които го наблюдават. Всичките му приятели също ще започнат да спекулират, ще му подражават, дори ако той не ги предупреди, а съперниците му ще поискат да узнаят защо, и също ще започнат да спекулират. Това трябва да бъде пълна тайна, иначе не можем да го направим.

Тя кимна.

— Ако му кажете, с вас ще е свършено.

Тя не хвърли поглед обратно нагоре към стъпалата, където стоеше Дъдли: очите й останаха приковани върху Сесил.

— Можете ли да опазите такава тайна? — попита той.

Тъмните й очи на Болейн му хвърлиха бляскав поглед, изпълнен с цялата циничност на прадедите й — търговци.

— О, Спирит, тъкмо вие от всички хора на света знаете, че мога.

Той се поклони, целуна й ръка и се обърна да възседне коня си.

— Кога ще го направим? — попита го тя.

— През септември — каза той. — Тази година. Молете се богу тогава да имаме и мир.

На Сесил и свитата му им трябваше една седмица да стигнат от Лондон до Нюкасъл, като през повечето време яздеха по големия път на север в чудесното време на ранното лято. Той прекара една нощ в Бърли, новия му, красив наполовина завършен дворец. Съпругата му Милдред го посрещна с обичайното си спокойно и приветливо държание, а двете му деца бяха добре.

— Имаме ли много монети? — попита я той по време на вечерята.

— Не — каза тя. — Когато кралицата се възкачи на престола, ти ми каза, че не бива да спестяваме монети, а е лесно да се разбере, че оттогава насам положението се е влошило още повече. Държа на съхранение колкото е възможно по-малко. Прибирам рентата под формата на продукти и стоки винаги, когато мога, парите са толкова ненадеждни.

— Това е добре — каза той. Знаеше, че няма нужда да казва нищо повече! Действително, Милдред живееше в отдалечена област, но в страната и в столицата не се случваха много неща, за които да не знае. Тя принадлежеше към най-видния протестантски род в страната: произхождаше от забележително интелектуалната протестантска фамилия Чийк, и от едното фамилно имение до другото постоянно пътуваха писма с новини, мнения и теологични коментари.

— Всичко наред ли е тук? — попита той. — Бих дал цяло кралско богатство да остана и да видя строителите.

— Ще ти струва ли цяло кралско богатство да закъснееш с пристигането си в Шотландия? — попита тя прозорливо.

— Да — каза той. — Заел съм се с велики дела, съпруго моя.

— Ще спечелим ли? — попита тя без увъртане.

Сесил направи пауза, преди да отговори.

— Иска ми се да можех да съм сигурен — каза той. — Но има твърде много играчи и няма как да знам какви карти държат. Сега имаме добри войници по границата, лорд Грей е надежден, а Томас Хауърд е яростен воин, както винаги. Но протестантските лордове са разнородна група, а Джон Нокс е сериозен проблем.

— Божи човек — каза тя остро.

— Определено се държи като озарен от божествено вдъхновение — каза той дяволито и я видя как се усмихва.

— Трябва да спрете французите?

— Или сме загубени — призна той. — Бих приел всеки съюзник.

Милдред му наля чаша вино и не каза нищо повече.

— Хубаво е, че си тук — отбеляза тя. — Когато всичко това свърши, може би ще можеш да се прибереш у дома?

— Може би — каза той. — Службата ми при нея не е лека.

На другата сутрин Сесил беше закусил и беше готов за тръгване призори. Съпругата му бе станала да го изпрати.