Филипа Грегъри - Любовникът на девицата

На всички щеше да им се наложи да почакат.

— Робърт, не мога да понеса това сама — прошепна му Елизабет. — Започвам да падам духом. Чувствам как рухвам.

Той се разхождаше с нея в дългата галерия покрай портретите на баща й и дядо й, и останалите велики монарси на Европа. Портретът на Мари дьо Гиз гледаше гневно надолу към тях. Елизабет го беше оставила на почетно място с надеждата да заблуди французите относно чувствата си към кралицата регентка, която беше донесла толкова много беди на кралството и толкова опасност на Елизабет.

— Не е нужно да го понасяш сама. Имаш мен.

Тя спря на място и сграбчи ръката му.

— Кълнеш ли се? Че никога няма да ме оставиш?

— Знаеш колко много те обичам.

Тя се изсмя рязко.

— Любов! Видях баща си да обича братовчедка ми до отчаяние, а след това — да дава заповед за нейната екзекуция. Томас Сиймор се кълнеше, че ме обича, а аз го оставих да отиде на смърт и не си помръднах и пръста да го спася. Дойдоха и ме попитаха какво мисля за него, и аз не казах нищо в негова полза. Нито думичка. Предадох напълно любовта си към него. Нужно ми е нещо повече от едно обещание за любов, Робърт. Нямам основание да вярвам на сладки обещания.

Той спря за миг.

— Ако бях свободен, щях да се оженя за теб още днес.

— Но ти не си! — изкрещя тя. — Отново и отново стигаме до това. Казваш, че ме обичаш и че би се оженил за мен, но не можеш, и затова аз съм сама и трябва да остана сама, а на мен вече ми е непоносимо да бъда сама.

— Почакай — каза той, като мислеше ожесточено. — Има начин. Има. Бих могъл да ти докажа любовта си. Можем да се сгодим. Можем да направим годеж de futuro. 7 7 „За в бъдеще“, в случая — вероятно „с обещание за бъдеща женитба“. — Бел.прев.

— Обвързващо обещание да се оженим пред всички, когато си свободен — промълви тя.

— Обет, толкова обвързващ, колкото и брачната клетва — напомни й той. — Обет, който ни обрича един на друг така неоспоримо, както женитбата. Така че, когато вече бъда свободен, всичко, което ще направим, е да обявим пред всички онова, което сме сторили насаме.

— И ти ще бъдеш мой съпруг, и ще бъдеш винаги до мен, и никога няма да ме напуснеш — прошепна тя жадно, като протегна ръка към неговата. Без колебание той я пое и я стисна в своята.

— Да го направим сега — прошепна Робърт. — Веднага. В твоя параклис. Със свидетели.

За миг той си помисли, че е стигнал твърде далече, и че тя ще се отдръпне, обзета от страх. Но тя хвърли поглед наоколо към придворните, които бъбреха безразлично и едва поглеждаха към нея, докато се разхождаше с постоянния си спътник.

— Кат, отивам да се помоля за нашите войски в Шотландия — каза тя на мистрес Ашли. — Не е нужно никой да идва с мен, освен Катерина и сър Франсис. Искам да бъда сама.

Дамите направиха реверанс, господата се поклониха. Катерина и Франсис Нолис последваха Елизабет и Робърт, докато, хванати под ръка, двамата заедно минаха бързо през галерията и надолу по широкото каменно стълбище до Кралския параклис.

Мястото бе потънало в сенчеста тишина, пусто, ако не се броеше един от помощниците на свещеника, който лъскаше преградата на олтара.

— Ти. Вън — каза кратко Елизабет.

— Елизабет? — попита Катерина.

Елизабет се обърна към братовчедка си, със светнало от радост лице.

— Ще станете ли свидетели на годежа ни? — попита я тя.

— Годеж? — повтори сър Франсис, като погледна сър Робърт.

— Годеж de futuro, обещание да обявим публично брака си по-късно — каза сър Робърт. — Това е най-съкровеното желание на кралицата, а също и моето.

— Ами съпругата ви? — обърна се шепнешком сър Франсис към сър Робърт.

— Тя ще получи щедро обезщетение — отвърна той. — Но искаме да направим това сега. Ще ни бъдете ли свидетели, или не?

Катерина и съпругът й се спогледаха.

— Това е обвързваща клетва — каза Катерина неуверено. Погледна съпруга си за напътствия.

— Ще ви бъдем свидетели — каза той, а после той и Катерина мълчаливо застанаха от двете страни на кралицата и нейния любовник, докато двамата се обръщаха към олтара.

Папистките свещници и разпятието на Елизабет проблясваха на светлината от пламъците на дузина свещи. Елизабет коленичи, с приковани в разпятието очи, а Робърт коленичи до нея.

Тя се обърна да го погледне в лицето.

— С този пръстен аз ви се обричам — каза тя. Свали от безименния си пръст пръстена с печат, с розата на Тюдорите, и му го подаде.

Той го взе и го пробва на малкия си пръст. За тяхна радост пръстенът се плъзна върху пръста му, сякаш беше направен за него. Той свали собствения си пръстен, с който подпечатваше писмата си, бащиния си пръстен с боздугана и мечката — гербът на фамилията Дъдли.