Филипа Грегъри - Любовникът на девицата

— Благодаря ви. Изключително скъпо е да бъда най-добре облечената жена в двора.

— Кралицата не ви ли дава старите си рокли? — попита той, обзет от моментно любопитство.

Летиша му отправи бляскава усмивка.

— Мислите ли, че би рискувала сравнение? — попита тя дяволито. — Когато не може да живее без Робърт Дъдли? Когато не може да понесе той дори да погледне друга жена? Ако бях на нейно място, не бих дала точно на момиче като мен някоя от старите си рокли. Не бих искала да бъда сравнявана, ако бях на нейно място.

Сесил, начело на своя обръч от шпиони, които събираха всякакви клюки за кралицата, слухове, според които половината англичани казвали, че тя вече е омъжена за Дъдли, а другата половина я смятали за обезчестена, събираше изричани шепнешком заплахи срещу двамата, както паяк събира нишките на мрежата си и простира дългите си крака по тяхното протежение, за да може да долови всяко потрепване. Той знаеше, че десетки мъже заплашваха Дъдли със смърт и се кълняха, че ще го прободат с нож, стотици, които казваха, че ще им помогнат, и хиляди, които бяха готови да видят как това се случва и да не си помръднат и пръста, за да го защитят.

„Дай боже някой да го направи, и то скоро, и да сложи край на това“, прошепна Сесил на себе си, докато наблюдаваше как Елизабет и Дъдли се хранят в покоите й пред половината двор, но си шепнат, сякаш са съвсем сами: ръката на Дъдли бе върху крака на Елизабет под масата, очите й — приковани в неговите.

Но дори Сесил съзнаваше, че Елизабет не можеше да управлява без Дъдли до себе си. На този етап в живота си — толкова млада и заобиколена от толкова много опасности — тя трябваше да има приятел. И макар Сесил да беше готов да бъде до нея денонощно, Елизабет искаше човек, на когото да може да се довери от сърце и душа. Само мъж, сляпо влюбен в нея, можеше да утоли нуждата на Елизабет от увереност, само мъж, открито изменящ на съпругата си във всеки миг от всеки ден, можеше да удовлетвори ненаситната суета на Елизабет.

— Сър Робърт.

Сесил се поклони на Дъдли, когато по-младият мъж слезе от подиума в края на вечерята.

— Само ще дам нареждания на музикантите, кралицата иска да чуе една мелодия, която съчиних за нея — каза сър Робърт небрежно, като не желаеше да спре за миг.

— Тогава няма да ви задържам — каза Сесил. — Кралицата разговаря ли с вас относно сключването на мир с Франция?

Дъдли се усмихна:

— Без особен резултат — каза той. — Сър, и двамата знаем, че това е невъзможно. Оставям я да говори, това облекчава страховете й, а след това, по-късно, й обяснявам как стоят нещата.

— Облекчен съм — каза вежливо Сесил. „Обяснявате, така ли? Когато вие и вашите хора не разбирате от нищо друго, освен измама и предателство?“ — Е, сър Робърт, изготвях списък на посланиците, които ще изпратим в кралските дворове в Европа. Помислих си, че е добре да имаме няколко нови лица, след като тази война бъде спечелена. Питах се дали бихте искали да посетите Франция? Можем да имаме полза от един надежден и достоен за доверие човек в Париж, а сър Никълъс би желал да си остане у дома. — Той направи пауза. — Ще имаме нужда от човек, който да ги накара да се примирят с поражението. А ако някой мъж може да завърти главата на кралицата на Франция и да я прелъсти, така че тя да се отклони от дълга си, това определено сте вие.

Робърт пренебрегна двусмисления комплимент.

— Говорихте ли с кралицата?

„Не“, помисли си Сесил, „защото знам какъв ще бъде отговорът. Тя не може да ви изпусне от поглед. Но ако успея да ви убедя, тогава вие ще убедите нея. А за мен ще е добре дошло един красив измамник като вас да флиртува с Мери, кралицата на шотландците, и да шпионира за нас“. — На глас каза: — Не още. Помислих си, че първо е добре да попитам дали това ви устройва.

Сър Робърт му отправи най-убедителната си усмивка.

— Мисля, че може би не — каза той. — Между нас казано, сър Уилям, мисля, че до това време догодина ще имам друга задача в кралството.

— О? — каза Сесил. „Какво иска да каже?“, помисли си бързо. „Не е възможно да има предвид моя пост, нали? Да не би тя да смята да му даде Ирландия? О, мили Боже, тя никога няма да остави това пале да отговаря за севера, нали?“

Сър Робърт се разсмя с наслада при вида на озадаченото лице на Сесил.

— Мисля, че ще ме откриете на много висок пост — каза той тихо. — Може би най-високият в страната, господин секретар, разбирате ли ме? И ако останете мой приятел сега, ще бъда ваш приятел тогава. Сега разбирате ли ме?